6 — Хавайски острови
7 — Окинава
— Може да е всеки от тях — каза той и хвърли химикалката.
— Можеш да махнеш Окинава. Островът е бил върнат на Япония през седемдесет и втора.
Кристофър задраска японския остров, а после стана и започна да обикаля стаята.
— С каква информация разполагаме, за да засечем данните. Знаем за "Жантикс" и…
— … за фондация "Форд" — довърши Сара. — Ако една от тези две организации е имала собственост на някой остров, печелим.
— Би ми се сторило доста странно, ако "Жантикс" е свързана по този начин с проекта "МК-Ultra" — каза замислено Кристофър. — Според това, което знаем, ЦРУ се е свързало с лабораториите, след като е стартирало проекта. Не са имали никакво основание да създадат изследователските си центрове близо до лаборатории, с които са решили да си сътрудничат. Имали са нужда от спокойствие и дискретност, а и да им доставят стоката. Що се отнася до фондация "Форд", там нещата стоят различно, защото те са финансирали и са покривали една част от операциите на ЦРУ. Трябва да видим дали нямат връзки с някой от тези острови.
— Едно от седалищата им се намира на Банана Айлънд, малък изкуствен остров в Нигерия — вметна Сара с впити в екрана на телефона си очи. — А имат и управление на Род Айлънд[25].
— Само че нито един от тези два острова не е в списъка и не прилича на истински остров. А това съсипва единствената ни следа. Мамка му!
Кристофър удари стената с юмрук. Взе списъка с шестте острова без Окинава и ги проучи още веднъж. Може би се надяваше, че нещо ще му се набие в очите. После отново разгледа снимката на баща си.
— Почакай, шестте острова с планински релеф ли са?
Сара направи бързо търсене в интернет и за три минути получи необходимата информация.
— Не, остров Уейк е малък атол, съвсем плосък, същото е и с Маршаловите острови. Така че можем да елиминираме още два острова.
— Да, при условие че снимката е направена там. Но не виждам защо ще пази снимка, правена другаде, като се има предвид, че годините на изследванията са били най-важните в живота му. Така че ще следваме тази хипотеза. Остават ни четири острова. Що се отнася до останалото, нещо изпускаме. Нещо, което е под носа ни! Номер 488 например! Може да е свързан с някакво географско разположение или да е код на някой остров? Да, може би е така! — обнадежди се той. — Защо не се сетихме по-рано?!
— В документа, който ни изпрати Норберт, има много цифри за всяка от американските бази — отговори Сара.
— Какви например?
— Ами колко е площта, колко военни има там, такива неща.
— Покажи ми ги!
Два чифта очи пробягаха с бясна скорост редовете и колоните цифри, като отделяха статистическите данни за останалите в техния списък четири острова. А навън слънцето вече залязваше и им напомняше за неизбежния срок, който им бе определил Лазар. Кристофър вдигна глава.
— Не, няма нищо. Прибавих и географските координати, обърнах имената на островите в числа и нищо не отговаря поне приблизително на числото 488.
Сара бе стигнала до същия извод. Тази следа не ги водеше никъде.
— А времето минава — прошепна Кристофър, когато установи, че стаята бе почти потънала в мрак.
Вече бе изтекъл един цял ден, а те не бяха открили нищо, което можеше да спаси Симон.
— Никога няма да успеем — каза той. — Може би трябва да повикам полицията, да им разкажа всичко… и… и…
— Почакай — прекъсна го Сара и извади от джоба си една снимка с графитите от стаята на Пациент 488.
— Какво? — попита я Кристофър.
— Пациентът 488 от "Гаустад" е прекарал най-малко две години на този остров. Може графитите му да са нещо като спомен, начин да отбележи къде е бил или да опише острова, където са го държали като пленник — предположи тя, като посочи трите повтарящи се до безкрай символи по стените на стаята му.
— Искаш да кажеш дърво, риба и… огън. Тези три неща му напомнят за острова, където е изтърпял експериментите?
— Може би това е значението им… Схематично описание на мястото, където са го държали насила, символи на острова…
Кристофър смръщи вежди. Идеята ѝ бе добра, но се сблъскваше с един проблем.
— Ако опитните зайчета са знаели къде се намира островът или името му, то Лазар отдавна щеше да го е открил. Не, опитните зайчета със сигурност не са знаели нищо за мястото, където са били затворени. Те дори не са знаели, че се намират на остров. На погрешен път сме.
Сара трябваше да признае провала на хипотезата си. Кристофър седна на ръба на леглото и докосна с пръсти раната на челото си.