Той започна да чете на висок глас:
— Остров Възнесение е сух като пустиня. Вулканичните частици са изключително летливи и лесно проникват в дробовете…
В стаята настана мълчание.
На свой ред Кристофър написа трескаво името на остров Възнесение на телефона си. Интернет даваше твърде малко данни. Ето защо островът бе почти непознат. Островче на едва деветдесет квадратни километра и с деветстотин жители насред Атлантическия океан на хиляди километри от най-близките африкански и южноамерикански брегове. Точно над Екватора и близо до прочутия остров Света Елена.
— Един от най-забутаните острови в света — коментира Кристофър.
— Според това, което чета — добави Сара, като очите ѝ разчитаха скоростно информацията, — там НАСА е заснела симулацията на кацане на Луната през шестдесетте години, тъй като околната среда била много близка до лунния релеф. Но островът е известен най-вече с военната база, управлявана съвместно от американската и английската армия… Построена е през Втората световна война.
Кристофър усети, че мъчителното му безпокойство преминава в трескавост. Не можеше да повярва, че са открили каквото им трябва.
— Човек може ли да отиде там, ако не е военен?
— Да.
— Как?
Пръстите на Сара бягаха трескаво по екрана на телефона. Тя вдигна изненадана едната си вежда.
— Трябва задължително да се мине през Лондон, а после…
Кристофър дори не забеляза, че Сара не завърши изречението си и веднага влезе в сайта за резервации на "Евростар", като се надяваше, че ще има влак, който заминава вечерта. Погледна часовника си. Бе двайсет и един часът и трийсет и пет минути.
— По дяволите! — извика той. — Последният влак е заминал преди двайсет минути. Ще трябва да чакаме до сутринта.
Започна да попълва формуляра за резервация само в едната посока — до Лондон в осем часа сутринта. Само че бе прекалено нервен и пръстите му не улучваха необходимите знаци. Като го видя, че губи търпение, Сара реши да му помогне.
— Остави. Аз ще го направя. Почини си или няма да издържиш.
— Да, но ще загубим още двайсет и четири часа, а всяка минута е от значение!
— Когато утре се качим във влака, ще имаме още двайсет и осем часа. Ще сме си починали и ще мислим по-добре. Иди си легни.
— Я почакай! Отиваме в Лондон, ами после? Как ще стигнем до този остров?
— Остави аз да се занимавам с това. Става ли?
— Сигурна ли си?
— Напълно.
— Как издържаш? — попита той, докато се изтягаше на леглото.
Сара се канеше да му отговори, че издържа за сметка на нервите си, но това бе последното нещо, което би го успокоило.
— Такава ми е професията.
Кристофър бе толкова изтощен, че се задоволи с този слаб аргумент, за да успокои съвестта си. Нагласи алармата на телефона си за шест часа сутринта, изпъна свитото си тяло, подпря глава на възглавницата и затвори очи.
Сара се осведоми за полетите до остров Възнесение. Всички самолети излитаха от градчето Брайз Нортън — на около два часа път от Лондон. Но истинският проблем бе, че не бе достатъчен паспорт. Визата бе задължителна за всеки, който искаше да отиде на острова. Така че тя нямаше избор. Налагаше се да излъже приятел.
Излезе от стаята и от коридора на хотела се обади на Стефен Карлстрьом.
Той вдигна само след две позвънявания.
— Сара! Къде си?
— Слушай, сложно е. Наистина е сложно…
Стефен въздъхна дълбоко и Сара си представи как се отпуска върху облегалката на креслото си.
— По гласа ти познавам, че ще ме караш да правя нещо, което няма да искам. Така че като начало ще ми кажеш всичко каквото знаеш.
Сара се съгласи. Очакваше реакцията му и бе подготвила отговора си. Разказа на Стефен малко по-различна версия за хода на разследването, за да не се разтревожи и да ѝ заповяда да се върне веднага. А след това да повери случая на по-голям екип. Не му каза за мъртъвците и за отвличането на Симон. Представи Кристофър като син на Натаниел Евънс, единственият способен да ѝ каже къде се намира базата за експерименти на баща му на остров Възнесение. Откъдето идвала и необходимостта да отиде с нея. И за да мотивира Стефен да ѝ помогне, Сара намекна за огромната полза, която норвежката полиция можеше да извлече от разрешаването на този случай в международен мащаб.
— И ти смяташ да идеш на онзи остров с този човек?
— Да.
— Сара, не мога да поръчителствам за подобна солова операция. Вече не сме в специалните части. Връщаш се в Осло. Ще поверим операцията на екип и ще я ръководим заедно.