— Стефен, трябва да доведа разследването докрай.
— Сара, това са глупости! Оставих те на спокойствие досега, но не само че ми казваш едва половината истина за случилото се, но и се каниш да се втурнеш в нещо налудничаво. Това е заповед: връщаш се, ако искаш, и с човека ти, но се връщаш и ще работим съвместно с френските власти… Ще ръководим разследването според правилата!
— Ерик ми изневери и ме напусна в нощта, когато ме повикаха да отида в "Гаустад". Ако ме спреш сега, няма да се възстановя никога. Не и този път…
Стефен държеше телефона с полуотворена уста. Завладяха го противоречиви чувства. Някъде дълбоко в себе си винаги се бе надявал бракът между Сара и Ерик да не потръгне, за да има надежда тя да устрои живота си с него. Но сега, като чуваше прекършения ѝ глас, усети единствено страданието на жената, за която винаги бе готов да изложи на риск собствения си живот. Това бе жената, която го бе обичала в продължение на няколко месеца и която освен това му бе спасила живота по време на една мисия в Афганистан. Знаеше колко е крехка, но и колко силна воля притежава.
Сара избърса набързо сълзата, която не бе могла да сдържи.
— Стефен, довери ми се.
— Имам ти доверие, Сара, но твой дълг е да се пазиш!
— Не разбираш ли?! Не разбираш ли, че ако ме изтеглиш от този случай, ще рухна! Това е единственото нещо, което ми помага да не потъна в бездната, Стефен! Това е единствената сламка, за която се държа!
— Уморена си, Сара! Знаеш, че като си починеш, ще видиш нещата по друг начин…
— Не го казвай пак! Не ми повтаряй техните фрази!
— Какви фрази?
— Знаеш много добре. Предпочитам да пукна, отколкото да се върна в психиатричната клиника! А ако се върна в Осло дори само за няколко дни и ми залепиш екип, знам, че ще се срина… и че ще се върна там. Само че този път няма да успея да изплувам.
Сара бе клекнала в коридора, подпряла челото си с ръка, вглъбена в мъката си.
— Стефен, последния път ти ме измъкна, когато заради армията ме вкараха вътре. Знаеш по-добре от всеки друг в какво състояние ме намери тогава. Ако бях останала още няколко дни, сега нямаше да разговаряме. Умолявам те, ако държиш на мен, не постъпвай така, не позволявай да се върна там… Помогни ми да получа две визи. А ако трябва да загина по време на мисия, поне няма да съм умряла в стая с тапицирани стени…
В кабинета си в Осло Стефен се проклинаше, че е толкова привързан към тази жена. Какво можеше да стори?
— Окей. Ще уредя това. За кога?
— За утре сутринта.
— Очевидно!
— Благодаря ти, Стефен.
— Пази се.
Когато Сара затвори, чувстваше, че бе изчерпала цялата си енергия. Даде си няколко минути, за да възвърне спокойствието си, и се върна в стаята. За щастие Кристофър вече спеше и не я бе чул. Почувства облекчение, когато успя да запази две места в самолета за остров Възнесение. В дъждовния период имаше малко туристи и няколкото места за цивилни в "Ройъл Еър Форс" все още не бяха заети.
За да не губят време на другата сутрин, Сара слезе до скромната рецепция на хотела, за да ѝ разпечатат билетите. Това ѝ струваше десет евро и тя ги даде на дежурния въпреки явната измама. След това се върна в стаята и купи два билета за влака "Евростар" — Париж-Лондон — в 8 часа и 37 минути. Цялата сума за пътуването възлизаше на две хиляди деветстотин петдесет и четири евро, но тя успя да плати благодарение на служебната си кредитна карта. Стефен се бе погрижил да снабди инспекторите в Осло с такива, за да не се налага даването на служебни аванси по време на разследванията.
Като приключи и това, Сара си легна с дълбока въздишка. Обърнала гръб на Кристофър, който спеше в другата половина на леглото, с учудване си помисли колко ѝ е близък този мъж, когото преди три дни не познаваше. И въпреки всичко това не ѝ се стори странно, защото усещаше, че е в безопасност. Сложи пистолета си на нощното шкафче, пъхна една възглавница под тила си, затвори очи и побърза да се предаде на съня, преди тревожните мисли да ѝ попречат да заспи.
30
Като чу оживление зад гърба си, Кристофър се обърна рязко и огледа коридора на влака "Евростар", където Сара и той току-що се бяха качили на път за Лондон. Мъж и жена вървяха бързо към тях.
— Сара — промълви той с напрегнат глас. — Идват за нас.
Тя също се обърна на седалката си и видя да минава жена, облечена в тайор, с очи, впити в смартфона, следвана от мъж в костюм с угрижен вид. Създаваше впечатлението, че си говори сам, ако не бе слушалката в ухото му. Двамата побързаха да седнат на местата си. Кристофър отпусна глава назад и въздъхна дълбоко.