— Дървото — продължи Кристофър — е сърцето на християнската символика, заради дървото на живота в Райската градина, засадено от самия Творец Господ Бог.
Сара кимна.
— И накрая, огънят винаги е бил символът на Светия дух, който се носи над тялото. Представи си сега: чувала си да се говори за онази сцена в евангелията, където Светият дух идва като огнени езици[28] над главите на апостолите. Накратко, чрез дървото и рибата имаме Христос и самия Бог, а накрая и Светия дух. Отец, Син и Светият дух. Ето какво най-вероятно е рисувал пациентът в "Гаустад" по стените на стаята си.
— Пациент 488 е халюцинирал за Троицата? Чрез символични форми?
— Мога да кажа само, че баща ми, или по-скоро Натаниел Евънс, бе много вярващ, така че все знам нещичко…
Влакът "Евростар" потъна в тунела под Ламанш и вагонът се осветяваше само от плафониерите. Сара видя отражението на тревожното си лице в стъклото. Никога не е била вярваща, но колкото и странно да бе, хипотезата на Кристофър ѝ се стори логична и смислена.
— Смяташ, че баща ти и неговите сътрудници са искали да провокират състояния на мистичен транс?
Кристофър разтри слепоочията си. Струваше му, че е близо до разгадаването на амбициозните търсения на баща си. Трябваше само да продължи с разсъжденията, като поне за кратко загърби повелите на картезианския[29] дух. Само че заради постоянния си страх за Симон и насилията, на които бе станал жертва през последните дни, не успяваше да се съсредоточи.
— Не зная. Но какъв е този проект, който може да оправдае тридесет години жертви и пазене в тайна?
Въздъхна и обърна глава към отраженията в стъклото на вагона. Даде си сметка, че вероятно и Сара се сблъскваше с границите, очертани от своя начин на приемане на света.
31
Марк Дейвисбъри обичаше спокойствието на малката църквичка "Сейнт Пол" в градчето. Всъщност в този малък дървен параклис се чувстваше най-близо до Създателя. Коленичил, с ръце върху банката за молитва, той се молеше, когато чу зад гърба си детски глас.
В църквата току-що бе влязло момиченце с кестенява коса, най-много на пет години, което баща му водеше за ръка. То се оглеждаше с широко отворени очи. Бащата коленичи и накара детето да направи същото. Момиченцето се подчини и се вгледа в статуята на разпънатия Христос над олтара.
— Татко, защо Исус е толкова тъжен и е прикован към кръст?
Бащата смръщи вежди, очевидно хванат натясно от въпроса на дъщеря си. Марк Дейвисбъри наостри уши. Бе любопитен какво ще отговори бащата.
— Ами… защото страда, за да изкупи греховете на хората.
— А ще умре ли?
— Ами… да.
— Тогава сигурно много го боли и се страхува?
— Не, защото знае, че ще възкръсне.
— Какво значи "ще възкръсне"?
— Значи, че ще се завърне жив, след като е умрял.
Малкото момиченце се замисли дълбоко, сякаш в момента думите на баща му си прокарваха път до мозъка му.
— А аз ще възкръсна ли, като умра?
— Разбира се, че ще възкръснеш, защото вярваш в Бога.
— А ако човек не вярва в Бога, умира наистина и не възкръсва, така ли?
— Ами… не, не възкръсва…
— И къде отива?
— Никъде. Престава да съществува. Само вярата осигурява вечен живот. А сега се моли и поискай прошка за всички глупости, които си направила…
— Ами ако не се моля? Какво ще стори Бог?
— Ще те накаже и няма да ти позволи вечен живот. Няма да бъдеш нищо след смъртта си. Ей така… Хоп! И изчезваш завинаги.
— Това не е хубаво. Плаши ме този Господ…
— Ами ти какво си мислиш, дъще? Че можеш да имаш всичко, без да дадеш нищо?
Момиченцето въздъхна и впери очи в земята, като подражаваше на разкаянието на вглъбения в молитвата си баща.
Дейвисбъри излезе от църквата успокоен, че някои родители все още се стремят да държат децата си в правия път.
Качи се в колата си, за да измине километъра, който го делеше от входа на мината.
Допотопната машинария размотаваше въжето под съпровода на ужасни металически скърцания. Марк Дейвисбъри никога не бе харесвал този осемдесетгодишен асансьор, който го смъкваше на повече от седемстотин метра под земята. За щастие в този късен час групите посетители отдавна си бяха отишли и той можеше да го използва сам.
През деня туристите бързаха да посетят тунелите на "Судан Андърграунд Майн Стейт Парк" — най-старата и най-дълбока мина за добив на желязна руда в Минесота, разположена в недрата на жълто-кафявите скали в окръг Сейнт Луис. Сложили на главите си задължителните жълти каски, те смутени, но и очаровани откриваха лабиринта от галерии, издълбани преди повече от сто години от мъже, които в по-голямата си част бяха заплатили за това с живота си. Излизаха от посещението с чувството, че са изживели миг, достъпен за малцина привилегировани. Развълнувани, че са участвали в забравен период от американската история, и щастливи, че са отново на чист въздух. Само че не знаеха покрай какво бяха минали по време на посещението си…
28
В самото начало на Новия завет Светият дух се асоциира с огъня. Йоан Кръстител предсказва, че Исус ще бъде Онзи, който "ще ви кръсти със Светия дух и огън" (Матей 3:11). Когато Светият дух започнал своето служение в ранната църква, избрал да се появи като "огнени езици" върху всеки от вярващите. — Бел. прев.
29
Картеизианство — учение на Рене Декарт, проповядващо, че философията трябва да стига до достоверните истини, подлагайки на съмнение всяко знание, защото то е получено чрез сетивата, а те мамят. — Бел. прев.