— Не предпочиташ ли илюминатора? — попита Кристофър.
— Ще се разведриш, ако гледаш навън — отговори Сара и изпъна краката си.
Една стюардеса излезе от кабината, заключи вратата и мина по пътеката, за да провери дали петимата пътници бяха затегнали коланите си.
Кристофър облегна глава на илюминатора, търсещ с очи убийцата и партньора ѝ. Видя само пустото черно поле. Самолетът се разклати и криволичейки, се придвижи напред към пистата, а след няколкостотин метра се откъсна от земята.
Кристофър въздъхна дълбоко.
— Кои бяха тези двамата?
— Освен че със сигурност са били наети от човека, с когото баща ти е разговарял, преди да се самоубие… не знам нищо друго — прошепна Сара.
— Ще вземат следващия самолет. С други думи, когато стъпим на острова, ще имаме само петнадесет часа преднина, за да намерим базата, където са се провеждали експериментите. А дори не знаем къде е тя!
Кристофър потърка челото си, което почервеня, а после опря ръка в бедрото си, за да не трепери.
— Успокой се — посъветва го Сара. — Погледни натам. Има туристически справочници за остров Света Елена и за остров Възнесение… Вземи два.
Кристофър разкопча колана си и прескочи Сара. Върна се с две книжки.
— Знаех си, че са ви подготвили добре в норвежката полиция. Но не мога да повярвам как един инспектор от полицията би могъл да направи това, което направи ти, откакто се познаваме. Е, искам да кажа, че не всеки умее да се справя толкова успешно с насилие от страна на противника…
Сара отвори един от справочниците, които ѝ бе дал Кристофър, и го прелисти.
— Бях три месеца в норвежките специални части и четири години в армията. Отидох в полицията едва преди четири години.
— Значи си започнала в армията? — изумено попита Кристофър.
— Ами…
— Знам, че не е моментът да говорим по този въпрос, но за да съм напълно откровен, ще кажа, че това ми помага да не рухна… А всъщност имам и един въпрос…
— Слушам те.
— Какво може да подтикне една жена да отиде при военните?
Сара вдигна глава.
— Същото, което може да подтикне един мъж да стане военен кореспондент… Ако това ще ти помогне да разбереш.
— Добре. Знам, че звучи сексистки, но честно казано, подобен избор е странен, нали?
Сара отвори масичката и остави там справочника. После отметна косите си назад и облегна глава на седалката.
— Наистина ли ти помага, като говорим?
Кристофър вдигна рамене.
— Добре… Баща ми имаше същата професия като теб, преди да се заемеш с по-леките теми… — започна Сара и се усмихна, за да покаже, че се шегува. — Беше военен репортер и също като теб — французин. Често не си бе у дома, но като се върнеше, забравяше да остави ужасиите пред прага… Той смяташе, че така ни информира — мама, сестра ми и мен, за онова, на което е станал свидетел. Никога не заключваше бюрото си и естествено, любопитството ме накара да видя снимките. Най-вече тези на жени. За разлика от много други деца, аз израснах, знаейки, че ужасът не щади нито децата, нито невинните и че се повтаря, докато някоя висша сила не сложи край.
Кристофър поклати глава, защото не разбираше за какво намеква Сара. Вече нищо не му се струваше толкова болезнено, колкото трагедията, която изживяваше.
— Като станах на възраст да си избирам професия — поде Сара, — родителите ми не бяха доволни, че сестра ми се насочи към хуманитарните науки, така че настояха аз да си осигуря бъдещето, като завърша авторитетно училище. Отговорих им, че искам да отида в армията, за да помогна физически на хората, които живеят в потисничество. Те настояваха да се запиша в училище по търговия. Заявих им, че животът ми би изгубил смисъл, ако не помагам на жените, които се нуждаят от помощ, и не би имал никаква стойност, ако продавам козметични продукти за разхубавяване, рекламирани от манекените по модните списания, които създават комплекси за малоценност у нежния пол.
При други обстоятелства на Кристофър щеше да му е забавно, но сега нямаше сърце за това.
— Ето защо и една жена може да избере армията — заключи Сара. — За да не се налага да се гримира например. Това е сексистки отговор, нали?
Сара обърна глава към пътеката. Кристофър осъзна, че тя не е жена, която търси лесното в живота. Очевидно вече бе направила много неща, за да го "разнообрази". Но въпреки това в главата му се въртеше още един въпрос. А отговорът му се струваше важен, за да ѝ се довери напълно. С риск да изглежда досаден, той все пак попита: