Без да мигне, Бош внимателно разгледа тялото, като търсеше нещо необичайно в платно, което трудно можеше да се нарече обичайно. Потърси следи от игли по вътрешната страна на ръцете, както и мръсотия под ноктите.
— Пристигнах със закъснение — каза той. — Има ли нещо, което трябва да знам?
— Мисля, че падането по очи е много странно, дори за самоубийство — отвърна Ван Ата. — И искам да насоча вниманието ти към нещо ето тук.
Той посочи ръцете на жертвата, които лежаха в локви кръв.
— Всяка кост в ръцете е счупена, Хари. Всъщност е направо раздробена. Само че нямаме фрактури с разкъсване на кожата.
— И какво ни казва това?
— Че си имаме работа с една от две крайности. Първо, решил е да се метне и дори не е протегнал ръце, за да се предпази от удара. Ако го беше направил, щяхме да имаме натрошени кости и разкъсана кожа.
— А другата крайност?
— Не се е опитал да се предпази, защото е бил в безсъзнание, когато е паднал.
— Иначе казано, бил е изхвърлен.
— Да, или по-вероятно изпуснат. Трябва да анализираме разстоянията, но както изглежда, полетял е право надолу. Ако е бил бутнат или изхвърлен, както се изразяваш, би трябвало да падне малко по-далеч от сградата.
— Ясно. А времето на смъртта?
— Измерихме температурата на черния дроб и направихме пресмятанията. Резултатът не е официален, но вероятно е станало между четири и пет часа.
— Значи е лежал на тротоара около час, преди някой да го види.
— Възможно е, ще се опитаме да стесним времето на смъртта при аутопсията. А сега можем ли да го вдигаме?
— Ако това е всичко, което можеш да ми кажеш за днес, вдигайте го.
Няколко минути по-късно Бош тръгна към гаража на хотела. Отпред чакаше черен линкълн с общински номер. Колата на съветник Ървинг. Докато минаваше покрай нея, Бош видя млад шофьор зад волана и по-възрастен мъж в костюм до него. Задната седалка изглеждаше празна, но беше трудно да определи през затъмненото стъкло.
Бош тръгна по стълбите към горното ниво, където се намираха лобито и рецепцията.
Повечето гости на „Шато“ бяха нощни птици. Лобито бе пусто, ако не се брои Ървин Ървинг, който седеше сам на едно канапе с лепнат за ухото мобилен телефон. Когато видя Бош, той бързо приключи разговора и посочи канапето срещу неговото. Хари се беше надявал да остане прав и да продължи по пътя си, но това бе един от случаите, в които предпочете да се подчини. Докато сядаше, извади бележник от задния си джоб.
— Детектив Бош — рече Ървинг. — Благодаря, че дойдохте.
— Нямах избор, съветник.
— Предполагам.
— Първо, моите съболезнования за загубата на сина ви. Второ, бих желал да разбера защо настоявате аз да се заема със случая.
Ървинг кимна и погледна към един от високите прозорци на лобито. Отвън имаше ресторант-градина под палми, чадъри и отоплителни тела. Той също пустееше, виждаха се единствено сервитьори.
— Тук май никой не става преди обед — отбеляза съветникът.
Бош не каза нищо. Чакаше отговор на въпроса си. Характерната външност на Ървинг винаги включваше гладко обръсната и лъщяща глава. Носеше се по този начин много преди да стане модерно. В управлението беше известен като господин Чистача, защото създаваше впечатление на човек, дошъл да изчисти политическите и социални каши, които рутинно се забъркваха в една тежковъоръжена и политическа бюрокрация.
Но сега Ървинг изглеждаше овехтял. Кожата му бе сива и отпусната, имаше вид на много по-стар, отколкото бе всъщност.
— Чувал съм, че загубата на дете носи най-нетърпимата болка — рече той. — Сега знам, че е вярно. Възрастта и обстоятелствата нямат значение… просто не бива да се случва. Подобни неща са противоестествени.
Бош нямаше какво да каже. Беше седял с достатъчно родители на мъртви деца и знаеше, че не може да възрази на думите на съветника. Ървинг сведе глава и се загледа в сложните шарки по килима.
— Работя за този град по един или друг начин повече от петдесет години — продължи той. — А ето че сега не мога да се доверя на никого в него. Затова се обръщам към човек, когото се опитвах да унищожа. Защо? И аз самият не съм сигурен. Предполагам, защото в сблъсъците ни имаше почтеност. Почтеност към другия. Не харесвах методите ви, но ви уважавах.