— Накарах го да изключи кислородната бутилка, за да не ни вдигне във въздуха — каза той.
— Кислородната бутилка е празна — отвърна Бош.
— Какво?
Бош не отговори. Прекоси стаята и застана пред Харди.
— Ставай.
Харди го погледна с объркана физиономия.
— Казах да станеш.
— Какво се е случило?
Бош го сграбчи с две ръце, за ризата и го дръпна рязко от стола. Завъртя го и го бутна с лице към стената.
— Хари, какво правиш? — попита Чу. — Това е стар…
— Това е той — прекъсна го Бош.
— Какво?
— Това е синът, а не бащата.
Бош откачи белезниците от колана си и закопча ръцете на Харди зад гърба му.
— Чилтън Харди, арестуван си за убийството на Лили Прайс.
Харди не каза нищо, докато Бош му рецитираше правата. Залепи буза за стената и на лицето му се появи лека усмивка.
— Хари, бащата горе ли е? — попита Чу зад него.
— Не.
— Тогава къде е?
— Сигурно е мъртъв. Младши се представя за него, прибира му пенсията, социалните осигуровки и всичко останало. Отвори папката. Къде е снимката от шофьорската книжка?
Чу пристъпи напред с увеличената снимка на Чилтън Арън Харди-младши. Бош обърна Харди и го задържа до стената с ръка на гърдите. Приближи снимката до лицето му. Махна дебелите очила и ги пусна на пода.
— Той е. Обръснал е главата си за снимката. Променил е външния си вид. Така и не проверихме снимката на баща му. А трябваше да го направим.
Бош върна снимката на Чу, а усмивката на Харди стана по-широка.
— Весело ли ти е? — попита Бош.
Харди кимна.
— Голяма веселба е. Нямате никакви доказателства срещу мен.
Гласът му вече беше различен. С по-дълбок тембър, а не онзи несигурен старчески глас, който бяха слушали досега.
— И е адски весело, че претърсихте незаконно къщата. Никой съдия няма да повярва, че съм ви дал разрешение. Жалко, че не открихте нищо. С удоволствие ще гледам как съдията ви изхвърля.
Бош награби Харди за ризата, дръпна го от стената и отново го тресна в нея. Усети как яростта му се надига.
— Хей, партньоре? — рече той. — Я иди до колата и вземи компютъра. Искам да напишеш разрешително за обиск още сега.
— Хари, вече проверих телефона си. Тук няма безжичен интернет. Как ще го изпратим?
— Партньоре, иди да вземеш компютъра. После ще се безпокоим за безжичния интернет. И затвори вратата на излизане.
— Добре, партньоре. Отивам за лаптопа.
Посланието беше получено.
Бош нито за миг не свали поглед от очите Харди. Видя в тях как той регистрира ситуацията и разбира, че ще остане сам с него. Зад лъскавата им студенина се появи страх. Веднага щом чу външната врата да се затваря, Бош измъкна глока си и тикна дулото под брадичката на Харди.
— Познай какво ще стане, задник такъв. Ще приключим това още сега. Защото си прав, не разполагаме с достатъчно доказателства. А аз няма да те оставя на свобода нито един шибан ден повече.
Рязко го дръпна от стената и го събори на пода. Харди се блъсна в масичката и падна по гръб, пепелникът и чашата с вода отлетяха настрани. Бош се стовари отгоре му и го възседна.
— Ето как ще го направим. Не сме знаели кой си, чаткаш ли? Взели сме те за баща ти, а когато партньорът ми е излязъл до колата, ти си ми се нахвърлил. Имало е борба за пистолета. И познай какво е станало? Изгубил си.
Бош задържа пистолета странично, за да може Харди да го види.
— Ще има два изстрела. С първия ще пръсна шибаното ти черно сърце, а после ще сваля белезниците, ще пъхна глока в мъртвите ти ръце и ще стрелям в стената. Така и по двама ни ще има следи от барут и всичко ще бъде наред.
Наведе се, опря пистолета под ъгъл в гърдите на Харди и каза:
— Да, нещо такова.
— Чакай! — извика Харди. — Не можеш да го направиш!
В очите му Бош прочете истински ужас.
— Това е за Лили Прайс, Клейтън Пел и всички други, които си убил, наранил и унищожил.
— Моля те.
— Моля те? Това ли ти каза Лили? Помоли ли те да не го правиш?
Бош леко промени ъгъла на пистолета и се наведе още повече. Гърдите му бяха на петнайсетина сантиметра от гърдите на Харди.
— Добре, признавам. Венис Бийч, осемдесет и девета. Ще ви кажа всичко. Арестувай ме и ме прибери на топло. Ще кажа и за баща ми. Удавих го във ваната.