— Госпожо Прайс?
— Да. Извинете. Казах на съпруга ми. Бащата на Лили. Той се качи горе да използва другия телефон.
— Добре, можем да изчакаме…
— Да не би да става дума за онова, което показват по телевизията? Гледахме „Фокс“ и нямаше начин да не се запитам дали онзи Чил не е човекът, който ни отне Лили.
Разплака се, преди да довърши изречението.
— Госпожо Прайс, може ли…
Чу се прещракване и в разговора се включи и съпругът.
— Бил Прайс е на телефона.
— Господин Прайс, аз съм Хари Бош, детектив от ЛАПУ. Трябва да ви съобщя за развитието на разследването на смъртта на дъщеря ви.
— Лили — каза господин Прайс.
— Да, сър, на дъщеря ви Лили. Работя в отдел „Неприключени следствия“, който се занимава със стари убийства. Миналата седмица получихме нови данни по случая. ДНК проба от кръв, открита върху тялото на Лили, беше свързана с мъж на име Чилтън Харди. Кръвта не е негова, а на човек, който е познавал Харди и може да го свърже с престъплението. Обаждам се да ви кажа, че днес арестувахме Чилтън Харди и ще го обвиним в убийството на дъщеря ви.
От другата страна се чуваше единствено плачът на госпожа Прайс.
— На този етап няма какво повече да ви кажа — най-сетне рече Бош. — Разследването продължава и ще ви държа в течение за развитието му, докато не се стигне до обвинението. След като се разбере, че заподозреният е обвинен в убийството на дъщеря ви, най-вероятно ще започнат да ви търсят от медиите. От вас зависи дали ще говорите с тях. Имате ли някакви въпроси към мен?
Бош се опита да си ги представи в дома им в Дейтън. На различни етажи, свързани по телефона с човек, когото никога не са виждали. Преди двайсет и две години бяха изпратили дъщеря си в колеж в Лос Анджелис. За да не се върне никога повече.
— Аз имам въпрос — рече госпожа Прайс. — Момент, моля.
Бош чу как тя оставя слушалката и плаче. Накрая заговори съпругът й:
— Детектив, благодаря ви, че не сте забравили за дъщеря ни. Сега ще затворя, за да сляза долу при жена си.
— Разбирам, сър. Сигурен съм, че скоро ще поговорим отново. Дочуване.
Госпожа Прайс вече се бе взела в ръце и попита:
— По новините казаха, че полицията преглежда снимки и видеозаписи на жертвите. Няма да ги покажат по телевизията, нали? Нали няма да покажат Лили?
Бош затвори очи и притисна телефона до ухото си.
— Не, госпожо, това няма да се случи. Снимките са доказателствен материал и няма да бъдат публикувани. Може да дойде момент, когато да бъдат използвани в съда. Но ако това стане, обвинението ще обсъди въпроса с вас. Или аз ще го направя. Ще ви държим в течение за всичко. Бъдете сигурна.
— Добре, детектив. Благодаря ви. Знаете ли, никога не съм помисляла, че този ден ще настъпи.
— Да, госпожо, наистина мина много време.
— Имате ли деца, детектив?
— Дъщеря.
— Дръжте я близо до себе си.
— Да, госпожо. Ще го направя. Скоро ще ви се обадя отново.
Бош затвори.
— Как мина?
Той се завъртя на стола си. Не беше усетил кога Чу се е върнал в кабинката.
— Горе-долу като всеки друг път — каза той. — Още две жертви…
— Да. Къде са те?
— В Дейтън. Какво става с другите?
— Всички се канят да си вървят. Мисля, че са видели предостатъчно за днес. Наистина е ужасно.
Бош кимна и отново погледна часовника на стената. Денят бе дълъг, почти дванайсет часа за него. Чу говореше за другите екипи, които работеха по разследването и през последните шест часа бяха преглеждали видеозаписите с изтезанията и убийствата.
— И аз смятам да си тръгна, Хари, ако нямаш нищо против.
— Разбира се. Аз също трябва да се прибирам.
— Мисля, че сме в добра форма за утре, нали?
В девет сутринта имаха среща с окръжния прокурор, за да изложат случая и да поискат повдигане на обвинение срещу Харди за убийството на Лили Прайс. Бош се завъртя и постави ръка върху дебелата папка с докладите, които щяха да дадат на прокурора. Така наречения пакет.
— Да — рече той. — Мисля, че сме готови.
— А, добре тогава, аз се махам. Ще се видим сутринта. Тук ли ще се срещнем?
— Да.
Чу си падаше по раниците. Метна нещата си през рамо и понечи да излезе.
— Хей, Дейвид — каза Бош. — Преди да си тръгнеш…