Чу се обърна и се облегна на стената на кабинката.
— Да?
— Исках просто да ти кажа, че днес се справи добре. Ние се справихме добре, като партньори.
Чу кимна.
— Благодаря, Хари.
— Така че забравяме за онези неща от преди, нали? Започваме отново.
— Нали ти казах, че ще се реванширам.
— Да, а сега си върви… ще се видим утре.
— До скоро, Хари.
Чу си тръгна щастлив. Бош забеляза за момент изпълнения му с очакване поглед. Може би една бира или хапване щяха да заздравят партньорството им още повече, но Хари искаше да се прибере у дома. Смяташе да направи точно онова, което му беше заръчала госпожа Прайс.
Новата сграда на Дирекцията на полицията струваше почти половин милиард долара и десетте й етажа варовик и стъкло заемаха площ от близо петдесет хиляди квадратни метра, но си нямаше снекбар, а паркингът беше достъпен единствено за привилегированата шепа високопоставени клечки. Като детектив, Бош не влизаше в това число, а паркирането в подземния гараж на сградата се заплащаше. Таксата се удържаше от месечната му заплата. Отказа се, защото още можеше да паркира безплатно на старата „въртележка“ — ръждясващото стоманено съоръжение на три преки по-надолу, зад Паркър Сентър, старата централа на полицията.
Нямаше нищо против да изминава това разстояние преди и след работа. Маршрутът му минаваше през административния център и ходенето му помагаше да се подготви за работния ден или да се разсее след края му.
Тъкмо пресичаше главната улица зад Градския съвет, когато една черна лимузина се плъзна безшумно покрай автобусната спирка и спря на пет метра пред него.
Бош видя, че задното стъкло се плъзга надолу, но се направи, че не е забелязал, и продължи да върви, загледан право пред себе си.
— Детектив Бош.
Бош се обърна и видя лицето на Ървин Ървинг в рамката на прозореца на линкълна.
— Не мисля, че имаме какво да си кажем, съветник.
Продължи да върви и колата запълзя успоредно с него. Бош може и да не искаше да говори с Ървинг, но Ървинг определено искаше да разговаря с него.
— За недосегаем ли се мислиш, Бош?
Бош махна пренебрежително с ръка.
— Да не си въобразяваш, че големият ти удар те прави недосегаем? Не си такъв. Никой не е.
На Бош му писна. Рязко смени посоката към колата. Ървинг се дръпна назад, когато той постави ръце върху рамката и се наведе през прозореца. Колата бавно спря. Ървинг беше сам на задната седалка.
— Нямам нищо общо с историята във вчерашния вестник, ясно? И не се смятам за недосегаем. Никак даже. Просто си върша работата, това е.
— Издъни се, ето какво направи.
— Изобщо не съм се дънил. Казах ви, че нямам нищо общо. Ако имате проблем, идете да говорите с началника.
— Не говоря за статията във вестника. Изобщо не ми пука за шибания „Лос Анджелис Таймс“. Майната им. Говоря за теб. Ти се издъни, Бош. Разчитах на теб, а ти се издъни.
Бош кимна и приклекна, все така пъхнал глава през прозореца.
— Всъщност разследването ми е изрядно и двамата го знаем много добре. Синът ви е скочил сам и вие знаете по-добре от всеки друг защо го е направил. Единствената загадка е защо настоявахте аз да се заема със случая. Познавате ме. Не лъжа и не потулвам неща.
— Глупак. Точно затова настоявах за теб. Знаех, че ако имат и най-малък шанс, ще използват случая срещу мен, и си помислих, че ти си достатъчно порядъчен, за да се изправиш срещу това. Изобщо не си давах сметка, че си заровил нос толкова дълбоко в задника на бившия си партньор, че не можеш да видиш номера, който кроеше.
Бош се разсмя и се изправи, клатейки глава.
— Бива ви, съветник. Праведен гняв, умело използване на неприличен език, посяване на семената на недоверието и параноята. Като едното нищо ще убедите някого с всичко това. Но не и мен. Синът ви е скочил и това е всичко. Съчувствам на вас и на жена му. Но най-много съчувствам на сина му. Той не заслужава това.
Ървинг се опитваше да овладее яростта си.
— Имам нещо за теб, Бош — каза той и се обърна да вземе нещо.
Бош за миг си помисли, че съветникът ще насочи пистолет към него. Че егото и арогантността му са толкова големи, че може да стигне дотам и да вярва, че ще му се размине.
Но когато се обърна, Ървинг държеше някакъв лист. Подаде го през прозореца.
— Какво е това? — попита Бош.
— Истината — отвърна Ървинг. — Вземи я.