Бош грабна документа от ръката му и го погледна. Беше фотокопие на телефонно съобщение от 24 май, адресирано до някой си Тони. Имаше телефонен номер с код 323, а отдолу на ръка беше написано: Глория Уолдрон се оплаква, че снощи е взела такси на „Б & У“ от „Мусо-Франк“ и че шофьорът бил видимо пиян. Накарала го да спре, за да слезе. В купето миришело на алкохол и т.н. Моля, позвъни й за повече подробности.
Бош вдигна очи от фотокопието и погледна Ървинг.
— И какво да правя с това? Може да сте го написали и днес сутринта.
— Бих могъл, но не съм.
— И какво ще стане, ако се обадя на този номер? Въпросната Глория Уолдрон ще се закълне, че се е оплакала и че след това вие сте споменали за случая на Боби Мейсън по време на партито на Чад? Това не ви измива, съветник.
— Знам. С това е свършено. Обаче сътрудникът ми за връзка с избирателите Тони Есперанте си спомня, че й се е обадил и я е разпитал за подробности. И аз ги съобщих на Мейсън. Номерът обаче вече е закрит. И виж датата, детектив.
— Видях я. Двайсет и четвърти май. Какво толкова?
— Двайсет и четвърти май е било вторник. Тя каза, че е взела таксито от „Мусо“ предишната вечер.
Бош кимна.
— В понеделник „Мусо“ не работи — каза той. — Обаждането — ако е имало такова — е фалшиво.
— Точно така.
— Да не се опитвате да ми кажете, че ви е скроен номер, съветник? От собствения ви син? Че невинно сте предали информацията на Мейсън, без да знаете, че сте манипулиран от сина си?
— Не от сина ми, а от някой друг.
Бош вдигна фотокопието.
— И това ли е вашето доказателство?
— Не ми е нужно доказателство. Просто знам. А сега и ти знаеш. Бил съм използван от някой, на когото имам доверие. Признавам го. Но същото се отнася и за теб. Горе на десетия етаж. Осигурил си им оръжие. Използвали са те, за да се доберат до мен.
— Това е вашата гледна точка.
— Не, това е истината. И някой ден ще го разбереш. Някой ден ще стигнат до теб и ще разбереш. Само гледай.
Бош му подаде листа, но Ървинг не го взе.
— Задръж го. Ти си детективът.
Съветникът се обърна, каза нещо на шофьора и лимузината потегли. Бош гледаше как затъмненото стъкло се вдига, докато колата се включва в натоварения трафик. Остана дълго на мястото си, обмисляйки чутото. Накрая сгъна фотокопието и го прибра в джоба си.
40
Беше почти 11:30, когато Бош и Чу пристигнаха в „Буена Виста“. Бош се беше обадил предварително и бе разговарял с Ана Стоун. Тя му каза, че Клейтън Пел трябва да отиде на работа по обед, но се съгласи да го задържи в центъра до пристигането им.
На портала ги пуснаха веднага. Стоун излезе да ги посрещне на входа. Беше малко неловко, защото Бош бе дошъл с партньора си и посещението бе по работа. Той протегна ръка и се здрависаха. Чу направи същото.
— Добре, приготвили сме една от стаите, ако нямате нищо против.
— Идеално — отвърна Бош.
Предишната вечер бяха разговаряли по телефона повече от час. Говориха късно, след като дъщеря му си легна. Бош беше прекалено възбуден от събитията през деня, за да заспи. Звънна на Ана и седя на бюрото с телефона почти до полунощ. Разговаряха за много неща, но най-вече за случая „Харди“. Сега тя бе по-информирана от всеки, който беше гледал новините или чел „Лос Анджелис Таймс“.
Ана ги въведе в малка стая с два фотьойла и канапе.
— Ще ида да го извикам — каза тя. — Аз трябва ли да присъствам?
Бош кимна.
— Ако това ще го накара да се чувства по-удобно и ще го убеди да подпише документа.
— Ще го питам.
Тя ги остави и Чу погледна Бош въпросително.
— Когато го посетих миналата седмица, той се съгласи да говори с мен само ако и тя присъства — обясни Бош. — Има й доверие, но не вярва на ченгета.
— Ясно. Между другото, Хари, тя май си пада по теб.
— Какви ги говориш?
— Начинът, по който те гледа с тази нейна усмивка. Просто казвам. Ако я искаш, твоя е.
Бош кимна.
— Ще го имам предвид.
Седна на канапето, а Чу се настани в единия фотьойл. Зачакаха мълчаливо. По-рано сутринта бяха прекарали два часа в Градската прокуратура, за да представят обвинителните материали. Прокурорът се казваше Оскар Бенитес Бош и преди му беше предавал случаи. Бенитес бе добър, умен и предпазлив юрист, който поемаше по-големите престъпления. Работата му беше да се увери, че полицията разполага с достатъчно доказателства, преди да повдигне обвинението. Не беше балама и това бе едно от нещата, които Бош харесваше у него.