Пакетът беше приет добре от Бенитес. Поиска изясняването или формализирането само на някои неща. Едното беше участието на Клейтън Пел в обвинението срещу Чилтън Харди. Бош и Чу бяха дошли в центъра, за да са сигурни, че тази част от случая е на твърда основа. Когато научи за миналото на Пел, Бенитес изрази загриженост за ролята му като ключов свидетел и дали няма да се опита да изкопчи нещо от обвинението, да манипулира другата страна и да бъде склонен да смени показанията си. Взе стратегическото решение да запише официално Пел, което означаваше, че трябваше да го накарат да подпише заявление. Това се правеше рядко, тъй като заявлението не само бетонираше показанията, но и ставаше достояние на защитата при предварителното представяне на доказателствата.
След няколко минути Стоун се върна с Клейтън Пел. Бош му посочи свободния фотьойл.
— Как си, Клейтън? Защо не седнеш? Предполагам, че помниш партньора ми, детектив Чу.
Чу и Пел си кимнаха, а Бош погледна към Стоун, сякаш я питаше дали ще остане.
— Клейтън би искал да присъствам — рече тя.
— Нищо против. Може да си поделим канапето.
След като всички се настаниха, Бош сложи куфарчето в скута си, отвори го и заговори, докато вадеше папката.
— Клейтън, успя ли да видиш новините от снощи?
— Разбира се. Май сте пипнали вашия човек.
Беше свил крака под себе си. Бе толкова дребен, че приличаше на дете в големия фотьойл.
— Вчера арестувахме Чилтън Харди за убийството, за което ти казах миналата седмица.
— Да, страхотно. А арестувахте ли го и заради онова, което стори на мен?
Бош очакваше този въпрос.
— Е, надяваме се да повдигнем още обвинения срещу него. Точно затова сме тук. Нуждаем се от помощта ти.
— И както казах миналата седмица, какво ще получа срещу това?
— Ами, както казах миналата седмица, ще помогнеш онзи да си понесе наказанието. Твоят мъчител. Може дори да се изправиш срещу него в съда, ако прокурорът поиска да се явиш като свидетел.
Бош отвори папката.
— Сутринта с партньора ми бяхме в прокуратурата, за да представим материалите срещу Харди за убийството на Лили Прайс. Имаме добри, солидни доказателства и в хода на разследването нещата ще стават още по-добри. Прокурорът смята да повдигне обвинение в убийство още днес. Казахме му за твоята роля, как кръвта ти се е оказала върху жертвата и…
— Каква роля? — изврещя Пел. — Казах ви, че не бях там, а вие сте казали на прокурора, че съм имал роля в това?
Бош пусна папката върху куфарчето си и вдигна ръце, за да го успокои.
— Чакай, Клейтън, изобщо не сме правили това. Лошо се изразих, трябва да ме оставиш да довърша. Всъщност го запознахме със случая. Казахме му какво знаем, какви са доказателствата и как според нас всичко се връзва, разбираш ли? Казахме му, че кръвта ти е била открита върху жертвата, но че ти изобщо не си бил там. И не само това, а и че по онова време си бил хлапе и няма начин да си замесен. Той знае, че ти също си бил жертва на този тип.
Пел не отговори. Обърна се странично във фотьойла, както беше направил предишната седмица.
— Клейтън — каза Стоун. — Моля те, слушай внимателно. Важно е.
— Трябва да ходя на работа.
— Няма да закъснееш, ако слушаш и не прекъсваш. Това е много важно. Не само за случая, но и за теб. Моля те, обърни се и слушай.
Пел неохотно се обърна към Бош.
— Добре, добре, слушам.
— Хубаво, Клейтън, ще говоря направо. Има само едно престъпление, за което няма ограничение за давност. Знаеш ли какво означава това?
— Означава, че не могат да те съдят, след като мине определено време от извършването му. За сексуални престъпления обикновено е три години.
Бош си даде сметка, че Пел е доста наясно със системата. Може би в затвора се беше запознал със законите на Калифорния заради собствените си престъпления. Това беше мрачно напомняне, че сприхавият дребосък срещу него е опасен хищник, а хищниците винаги познаваха територията, в която ловуват.
Давността за повечето сексуални престъпления беше три години. Пел обаче грешеше. Имаше изключения в зависимост от типа на извършеното престъпление и възрастта на жертвата. Прокуратурата трябваше да изкаже мнение дали Харди може да бъде преследван за престъпленията си срещу Пел. Бош смяташе, че вероятно е прекалено късно. Още преди години Пел беше разказал историята си на затворническите психолози, но никой не си беше направил труда да започне разследване. Бош беше сигурен, че с живота на Харди като хищник е свършено и че той ще плати най-малко за някои от престъпленията си. Но вероятно никога нямаше да отговаря за онова, което бе сторил на Клейтън Пел.