— В общи линии си прав — рече Бош. — Обикновено давността е три години. В такъв случай сигурно се досещаш какъв е отговорът на собствения ти въпрос. Не мисля, че Харди ще бъде преследван за онова, което е направил с теб, Клейтън. Но това няма значение, защото можеш да изиграеш важна роля в обвинението за убийство. Казахме на прокурора, че кръвта върху Лили Прайс е твоя и че можеш да разкажеш на съдебните заседатели как се е озовала там. Ще можеш да свидетелстваш за онова, което ти е сторил той — за сексуалния и физическия тормоз. Ще осигуриш така нареченото свързващо свидетелстване, Клейтън. Ще ни помогнеш да изградим връзка между намерената върху момичето ДНК и Чилтън Харди.
Бош отново взе папката.
— Едно от нещата, от които се нуждае прокурорът в момента, е подписано от теб заявление, в което се излагат фактите около отношенията ти с Харди. Тази сутрин с партньора ми написахме това въз основа на бележките ми от миналата седмица. Искам да го прочетеш и ако всичко е вярно, да подпишеш, а ние ще се погрижим Харди да прекара остатъка от живота си в килия за смъртник.
Бош му подаде документа, но Пел махна с ръка.
— Защо просто не ми го прочетете на глас?
Бош осъзна, че Пел вероятно не може да чете. В досието му не се споменаваше да е ходил редовно на училище и със сигурност не беше образован у дома.
Бош зачете дългия страница и половина документ, който твърдо следваше принципа, че по-малкото е повече. Накратко се описваше признанието на Пел, че е живял в дома на Харди по времето, когато е била убита Лили Прайс, и през този период с него е било злоупотребявано сексуално и физически. Физическият тормоз беше описан като побои с колан и се казваше, че Пел често е бил пребиван толкова жестоко, че е получавал кървящи рани по гърба.
Показанията описваха също и идентифицирането на Харди на фотографиите, както и точното разпознаване на сградата, в която Пел беше живял с него в края на осемдесетте.
— Долуподписаният потвърждава тези факти и ги смята за вярно и точно описание на отношенията му с Чилтън Арън Харди-младши през хиляда деветстотин осемдесет и девета — завърши Бош. — Това е.
Погледна към Пел, който кимаше, сякаш в знак на съгласие.
— Добре ли е? — подкани го Бош.
— Да, добро е — отвърна Пел. — Но вътре се споменава, че Чил ме е снимал как съм му налапал патлака.
— Е, не точно с тези думи, но…
— Това задължително ли трябва да го има?
— Мисля, че да, Клейтън. Защото открихме снимката, за която ни разказа. В кутия за обувки. И искаме това да фигурира в показанията ти, защото снимката короборира казаното от теб.
— Не знам какво означава това.
— „Короборира“ ли? Означава, че потвърждава разказа ти. Доказва го. Ти казваш, че той е направил това с теб, а снимката го доказва.
— Значи хората ще видят снимката?
— Много малко хора ще я видят. Няма да бъде давана на медиите. Тя е просто елемент, който помага на обвинението.
— Освен това — намеси се Стоун — няма от какво да се срамуваш, Клей. Ти си бил дете. А той — възрастен. Ти си бил под властта и контрола му. Той те е превърнал в своя жертва, а ти не си могъл да сториш нищо.
Пел кимна — повече на себе си, отколкото на Стоун.
— Искаш ли да подпишеш показанията? — попита Бош.
Решителният момент беше настъпил.
— Ще го подпиша, но после какво ще стане?
— Ще го занесем на прокурора и ще бъде добавен към материалите, подкрепящи обвинението, което той ще напише днес следобед.
— Не, имам предвид с него. Какво ще стане с Чил?
Бош кимна. Вече разбираше.
— В момента се намира в градския арест, без право да бъде пуснат под гаранция. Ако прокуратурата повдигне обвинението днес, утре сутринта ще бъде изправен пред съда. Вероятно ще има и изслушване за гаранция.
— Ще го пуснат под гаранция?
— Не, не съм казвал това. Той има право да иска пускане под гаранция. Всеки има право. Но не е нужно да се безпокоиш, никъде няма да ходи. Оттук нататък Харди ще гледа света само през решетки.