— Мога ли да отида на делото и да говоря със съдията?
Бош го погледна. Разбра искането, но въпреки това остана изненадан.
— Мисля, че няма да е разумно, Клейтън. Ти си потенциален свидетел. Ако искаш, ще питам в прокуратурата, но мисля, че ще откажат. Сигурно ще предпочетат да те държат настрана и да те призоват по време на самия процес. Няма да допуснат да седиш в съдебната зала, особено когато Харди е там.
— Добре. Просто реших да попитам.
— Разбира се.
Бош посочи куфарчето със свидетелските показания.
— Искаш ли да го подпишеш върху това? Нямаме друга равна повърхност.
— Да.
Дребният мъж скочи от фотьойла и отиде при Бош. Хари бръкна в джоба си и му подаде химикалка. Пел се наведе и приближи химикалката към документа. Лицето му беше толкова близо до Бош, че когато заговори, Хари усети горещия му дъх.
— Знаете какво трябва да направят с този тип, нали?
— С Харди ли?
— Да, с Харди.
— Какво трябва да направят?
— Да го обесят за топките заради онова, което е направил на момичето, на мен и на останалите. Снощи гледах новините. Зная какво е сторил. Трябва да го заровят на три метра с гъза нагоре. А вместо това го показват в „Шейсет минути“ и го правят звезда.
Бош поклати глава. Пел правеше доста големи скокове.
— Не съм сигурен какво имаш предвид под звезда, но аз лично смятам, че обвинението ще поиска смъртна присъда и ще я получи.
Пел се разсмя презрително.
— Това е шибана подигравка. Щом има смъртно наказание, то трябва да се прилага. А не да се танцува около него двайсет години.
Този път Бош кимна в знак на съгласие, но не каза нищо. Пел надраска името си върху документа и върна химикалката на Бош. Когато Хари я взе, Пел я задържа и двамата се спогледаха за момент.
— И на вас не ви харесва това — прошепна Клейтън. — Нали, детектив Бош?
Най-сетне пусна химикалката, Бош я прибра във вътрешния си джоб и отвърна:
— Не. Не ми харесва.
Пел се дръпна назад и с това всичко приключи.
Пет минути по-късно Бош и Чу излизаха през портала, когато Бош внезапно спря. Чу се обърна и го погледна. Бош му подхвърли ключовете на колата и каза:
— Запали двигателя. Забравих си химикалката.
Върна се в кабинета на Ана Стоун. Тя сякаш го очакваше. Стоеше в приемната.
— Влезте, детектив.
Върнаха се в стаята и тя затвори вратата. После се обърна и първата й работа беше да го целуне. Бош се смути.
— Какво има? — попита тя.
— Не знам — отвърна той. — Май не бива да смесваме така нещата.
— Добре. Извинявай. Но ти се върна… точно както си мислех.
— Да, ами…
Той се усмихна. Беше го хванала.
— Виж, как си утре вечер? — попита Бош. — След повдигането на обвинението. Странно звучи, че искам да го отпразнувам, но когато спипаш някого… се чувстваш добре, нали разбираш?
— Мисля, че да. Ще се видим утре вечер.
Бош си тръгна. Чу беше спрял колата точно отпред и Хари седна до него.
— Е, взе ли й телефона? — поинтересува се Чу.
— Я карай — отвърна Бош.
41
В сряда сутринта Бош и Чу решиха да отидат в съда, за да видят първата стъпка в съдебния процес срещу Чилтън Харди. Макар присъствието им да не бе необходимо при първото явяване на Харди пред съда за повдигане на обвинението в убийство, те искаха да бъдат там. Рядко се случваше следовател да пипне някое от истинските чудовища на този свят, а Харди беше такова чудовище. Искаха да го видят окован и изкаран на показ пред Народа.
Бош беше проверил в градския арест и знаеше, че Харди е в автобуса, превозващ бели затворници. Той бе вторият, който трябваше да излезе по график. Това означаваше, че появата му в съда ще се състои най-рано в десет сутринта. Хари имаше време да си изпие кафето и да прегледа статиите за разследването в сутрешните вестници.
Телефоните в кабинката звъняха, без да бъдат вдигани, журналисти и продуценти оставяха съобщения и търсеха коментари или специален достъп до продължаващото разследване. Бош реши да се махне от шумотевицата и тръгна към съда. Докато с Чу обличаха саката си (без да се наговарят, бяха дошли на работа с най-добрите си костюми), Хари усети погледите на всички в помещението върху себе си. Спря при бюрото на Тим Марсия и му каза къде отиват. Добави, че ще се върнат веднага след изправянето на Харди пред съда, освен ако натовареният с делото прокурор не иска да разговаря с тях.