— Кой ще води делото? — поинтересува се Марсия.
— Маги Макферсън — отвърна Бош.
— Маги Страшната? Мислех, че е в Долината.
— Беше. Сега се занимава с тежките престъпления. Което е добре дошло за нас.
Марсия се съгласи.
Слязоха с асансьора. Пред сградата дебнеха репортери. Някои разпознаха Бош и се вдигна врява. Той мина покрай тях без коментари и с Чу излязоха на тротоара. Пресякоха Първа и Бош посочи монолитната сграда на „Таймс“.
— Кажи на гаджето си, че се е справила много добре с днешната си статия.
— Казах ти, не ми е никакво гадже — запротестира Чу. — Направих грешка с нея и я поправих. Не съм чел статията, но до каквото и да се е добрала, било е без моята помощ.
Бош кимна и реши най-сетне да го остави на мира. Случката с журналистката беше минало.
— А твоята приятелка как е? — подразни го Чу.
— Моята приятелка? Веднага щом се запозная с нея, ще я питам и ще ти кажа.
— Стига, Хари. Трябва да действаш. Видях я как те гледа, човече.
— Не беше ли ти онзи, който се оклепа здравата, като позволи работните отношения да се превърнат в нещо повече?
— Твоето положение е съвсем различно.
Телефонът на Бош избръмча. Извади го и погледна екрана. Говорим за вълка, а той — в кошарата. Обаждаше се Ана Стоун. Бош посочи телефона, за да предупреди Чу да си държи езика зад зъбите.
— Доктор Стоун?
— Това май означава, че не си сам.
Гласът й беше напрегнат.
— Не съм. Какво има?
— Ами не знам дали има някакво значение, но Клейтън Пел не се върна в центъра снощи и се оказа, че не е отишъл на работа след подписването на показанията.
Бош спря. Трябваха му няколко секунди, за да проумее чутото.
— Още ли го няма?
— Няма го. Научих току-що, когато дойдох.
— Обади ли се в работата му?
— Да, разговарях с шефа му. Той каза, че вчера Клейтън се обадил, че бил зле, и така и не се появил. Обаче напусна центъра веднага след като си тръгнахте. Каза, че отива на работа.
— Добре, а надзираващият го инспектор? Било ли му е съобщено снощи?
— Не снощи. Обадих му се, преди да звънна на теб. Каза, че не знае нищо, но ще пусне проверка. След това потърсих теб.
— Защо си чакала досега? Няма го от почти цяло денонощие.
— Казах ти, току-що научих. Не забравяй, че това е доброволна програма. Имаме правила и всеки трябва да ги спазва, когато е тук, но ако някой изчезне по подобен начин, рядко може да се направи нещо. Чакаш да видиш дали ще се върне и съобщаваш на Комисията за пробации и предсрочно освобождаване, че е напуснал програмата. Но заради случилото се миналата седмица и защото е свидетел по делото, реших да кажа и на теб.
— Добре, схванах. Имаш ли някаква представа къде може да е отишъл? Има ли приятели или роднини наоколо?
— Не, няма си никого.
— Добре, ще звънна тук-там. Обади ми се, ако научиш нещо.
Бош затвори и погледна Чу. Започна да го обзема безпокойство. Струваше му се, че май знае къде се намира Пел.
— Клейтън Пел е изчезнал. Излязъл е веднага след като разговаряхме с него вчера.
— Може би…
Но Чу не довърши, защото нямаше добър отговор.
Бош смяташе, че има. Обади се в централата и помоли оператора да пусне името Клейтън Пел през компютъра и да види дали е имал в скоро време вземане-даване с правозащитната система.
— Добре — каза операторът. — Имаме един Клейтън Пел, арестуван вчера за престъпление клас две четири три.
Бош не се нуждаеше от превод на член 243 от Калифорнийския наказателен кодекс. Всяко ченге го знаеше. Посегателство над пазител на реда.
— Коя агенция е извършила ареста? — попита той.
— Ние. Само че нямам други детайли, освен че е бил задържан в ДП.
Бош беше прекарал по-голямата част от вчерашния ден извън Дирекцията на полицията, тъй като уреждаше последните детайли за прокурора, но когато се върна в края на деня, чу някой да говори за нападение над ченге пред самата сграда. Било напълно непровокирано. Ченгето се сдобило със счупен нос, когато нападателят го спрял да го пита нещо и изведнъж му нанесъл удар с глава. Самият виновник беше определен като побъркан и така и не споменаха името му.