Бош вече знаеше какво се е случило. Пел беше дошъл в центъра с ясната цел да бъде арестуван. Това му гарантираше, че ще го приберат в намиращия се недалеч градски арест — а той знаеше, че Харди е там.
Всички арестувани в центъра от ЛАПУ биваха регистрирани в градския арест останалите центрове за задържане приемаха нарушителите в своите райони.
Бош затвори, прелисти списъка на последните обаждания и намери номера на дежурния кабинет на градския арест. Беше звънял на него преди това, за да разбере графика на Харди.
— Какво има, Хари? — попита Чу.
— Неприятности — отвърна Бош.
От другата страна вдигнаха.
— Градски арест, сержант Карлайл, мога ли да ви оставя на…
— Не, не ме оставяйте на изчакване. Обажда се Бош от ЛАПУ, говорихме преди малко.
— Бош, в момента сме малко заети. Трябва да…
— Слушайте, мисля, че ще има опит за покушение срещу Чилтън Харди. Онзи, заради когото ви се обаждах.
— Него вече го няма.
— Как така го няма?
— Качихме го в шерифския автобус. В момента пътува към съда за повдигане на обвинение.
— Кой друг е в автобуса? Можете ли да проверите едно име? Клейтън Пел. Пол-Едуард-Линкълн-Линкълн.
— Момент.
Бош погледна към Чу и се канеше да му обясни какво става, когато сержантът се обади отново. Беше силно разтревожен.
— Пел е в автобуса с Харди. Кой е този тип и защо не сме били информирани, че между двамата има проблем?
— После ще говорим за това. Къде е автобусът?
— Откъде да знаем? Току-що замина.
— Знаете ли маршрута? Откъде минава?
— Ами… мисля, че по „Сан Педро“ до Първа и после нагоре към „Спринг“. Гаражът е от южната страна на съда.
— Добре, свържете се по телефона с кабинета на шерифа, кажете им какво е положението и спрете автобуса. Да държат Пел далеч от Харди.
— Стига да не е късно.
Бош затвори, без да отговори. Обърна се и тръгна обратно към Дирекцията на полицията.
— Хари, какво става? — извика Чу, като подтичваше след него.
— Пел и Харди са в един и същи затворнически автобус. Трябва да го спрем.
Бош свали значката си от колана и я вдигна високо, докато излизаше на кръстовището на „Спринг“ и Първа. Вдигна ръце да спре движението и прекоси диагонално. Чу го следваше.
След като се озоваха от другата страна, Бош се затича към трите патрулни автомобила, паркирани пред сградата на Дирекцията на полицията. Униформено ченге се беше облегнало на решетката на първата кола и правеше нещо с телефона си. Бош тупна покрива на колата. Още държеше значката си.
— Хей! Колата ми трябва. Имаме спешен случай.
Отвори вратата и седна на мястото до шофьора. Чу се качи отзад.
Униформеният скочи, но не тръгна към шофьорското място.
— Не мога, чакаме шефа. Има среща на соб…
— Майната му на шефа — прекъсна го Бош.
Видя, че ключовете са на запалването и двигателят работи. Повдигна крака и се прехвърли зад волана, като прескочи стойката за пушките и мобилния компютърен терминал.
— Хей, чакай малко! — извика ченгето.
Бош превключи на скорост и натисна газта. Посегна да включи сирената и светлините и се понесе по Първа. Мина три пресечки за десет секунди и бясно зави наляво по „Сан Педро“, като поддържаше максимална възможна скорост.
— Ето там! — извика Чу.
Шерифският автобус се носеше тромаво по улицата към тях. Бош осъзна, че шофьорът не е получил съобщение от Карлайл от градския арест. Натисна газта до дупка и се понесе право срещу автобуса.
— Хари? — извика Чу от задната седалка. — Какво правиш? Та това е автобус!
В последния момент Бош наби спирачки и рязко завъртя волана наляво. Колата поднесе странично и прегради платното. Автобусът също поднесе и успя да спре на около метър от вратата на Чу.
Бош изскочи навън и тръгна към автобуса с високо вдигната значка. Заблъска с длан по стоманената врата.
— ЛАПУ! Отворете! Спешен случай!
Вратата се отвори и Бош се озова срещу дулото на пушката в ръцете на униформен помощник-шериф. Зад него шофьорът — също униформен помощник-шериф — беше извадил пистолета си.
— Да видим и документи към значката.
— Обадете се на диспечера си. От градския арест пускат заповед за спиране на автобуса.
Той метна документите си на шофьора.