— Виж, нищо лично — побърза да замаже положението Соломон. — Просто искам да кажа, че не виждаме нищо съмнително. С предсмъртно писмо или не, случаят се свежда само до едно — падане от високо.
Бош не отговори. Забеляза пожарната стълба в другия край на балкона. Водеше нагоре към покрива и надолу към балкона на шестия етаж.
— Някой качвал ли се е на покрива?
— Още не — отвърна Соломон. — Очаквахме допълнителни инструкции.
— Ами останалата част от хотела? Чукахте ли по вратите?
— Същото. Очаквахме инструкции.
Соломон се държеше като задник, но Бош не му обърна внимание.
— Как потвърдихте идентичността на трупа? Пораженията по лицето са големи.
— Да, този ще си иде в затворен ковчег — рече Гленвил. — Това поне е сигурно.
— Научихме името от рецепцията, а прислужникът на гаража ни даде номера на колата — каза Соломон. — После отворихме сейфа и намерихме портфейла. Решихме, че е по-добре да сме сигурни и да действаме бързо. Наредих да пратят патрул с ПЧО и взех отпечатък от палеца.
Всеки отдел имаше преносим четец, който снемаше отпечатък от пръстите и незабавно го съпоставяше с базата данни на отдел „Превозни средства“. Устройството се използваше най-вече в арестите на полицейските участъци за потвърждаване на самоличността, тъй като имаше няколко случая, в които издирвани престъпници се бяха представяли с фалшиви документи и се измъкваха, преди ченгетата да се усетят, че са спипали търсения човек. Управлението обаче винаги търсеше и други приложения на оборудването. Сандъка и Бъчвата бяха показали находчивост при използването на новите технологии.
— Умно — отбеляза Бош.
Обърна се и погледна хавлията.
— Някой провери ли онова нещо?
Соломон и Гленвил се спогледаха и Бош моментално разбра, че не са я проверили — всеки беше приел, че другият го е направил.
Соломон пристъпи към хавлията, а Бош се върна в дневната. Забеляза някакъв малък предмет до единия крак на масичката пред канапето. Клекна да види какво е, без да го докосва. Малко черно копче, което почти се сливаше с тъмната шарка на килима.
Взе копчето, за да го разгледа по-добре. Най-вероятно беше от мъжка риза. Постави го обратно там, където го беше намерил. Усещаше, че единият от детективите се е върнал и стои зад него.
— Къде са дрехите му?
— Сгънати и прилично подредени в гардероба — отвърна Гленвил. — Какво е това?
— Копче. Сигурно нищо особено, но кажи на фотографа да се върне и да го снима, преди да го вземем. Има ли нещо в хавлията?
— Ключът от стаята.
Бош се насочи към коридора. Първата стая вдясно беше малка, с маса за двама до стената. Зад плота от другата страна имаше витрина с алкохол и мезета за гостите на апартамента. Бош провери кофата за боклук в ъгъла. Беше празна. Отвори хладилника, който се оказа пълен с още напитки — бира, шампанско, безалкохолни и плодови сокове. Като че ли не бяха докосвани.
Хари продължи нататък, огледа банята и най-сетне стигна до спалнята.
Соломон беше прав за леглото. Беше идеално оправено, с равни ръбове. Дори не беше сядано на него. В стаята имаше гардероб с огледална врата. Докато вървеше към него, Бош видя отражението на Гленвил — стоеше на прага и наблюдаваше.
Дрехите на Ървинг бяха окачени на закачалки — риза, панталони и сако бельото, чорапите и обувките бяха на рафта до сейфа, чиято врата беше притворена. Вътре имаше портфейл, венчална халка, айфон и часовник.
Сейфът имаше четирицифрен код. Соломон беше казал, че са го намерили затворен и заключен. Бош знаеше, че от управата на хотела най-вероятно имат електронен ключ, с който могат да отворят всички сейфове. Случва се хората да забравят комбинациите или да си тръгнат, без да се сетят да оставят сейфа отворен. Устройството бързо можеше да провери десетте хиляди възможни комбинации и да намери правилната.
— Каква е била комбинацията?
— На сейфа ли? Не знам. Може Джери да я е научил от нея.
— От нея?
— Помощник-управителката, която го отвори. Казва се Тамара.
Бош извади айфона. Имаше същия модел, но когато се опита да влезе в менютата, се оказа, че е защитен с парола.
— Искаш ли да се обзаложим, че кодът на сейфа е същият като паролата на телефона?
Гленвил не отговори. Бош върна телефона в сейфа и каза:
— Трябва да извикаме някой да прибере всичко това.
— Ние?