Выбрать главу

Бош се усмихна, макар че Гленвил не можеше да го види. Дръпна закачалките и провери джобовете на дрехите. Бяха празни. Огледа копчетата на ризата. Беше тъмносиня, с черни копчета. Това на десния маншет липсваше.

Усети как Гленвил приближава и наднича над рамото му.

— Мисля, че отговаря на онова на пода — каза Бош.

— Да, и какво означава това? — поинтересува се Гленвил.

Бош се обърна и го погледна.

— Не знам.

На излизане забеляза, че едно от нощните шкафчета е накриво. Ъгълът му не беше долепен до стената. Предположи, че Ървинг го е изместил, за да изключи часовника.

— Как мислиш, може би е занесъл часовника в дневната, за да слуша музика от айфона си? — попита той, без да поглежда към Гленвил.

— Възможно е, но под телевизора има друг слот за айфон. Може би просто не го е забелязал.

— Може би.

Бош се върна в дневната, следван от Гленвил. Чу говореше по телефона и Бош му даде сигнал да прекрати разговора. Чу постави ръка на микрофона и каза:

— Получавам добри новини.

— Хубаво, ще ги получиш по-късно — отвърна Бош. — Сега имаме работа.

Чу затвори и четиримата детективи застанаха в средата на стаята.

— Добре, ето как искам да действаме — започна Бош. — Ще почукаме на всяка врата в сградата. Ще питаме хората какво са чули и видели. Ще покрием…

— Исусе Христе, ама че загуба на време — промърмори Соломон, обърна се и се загледа през прозореца.

— Трябва да проверим абсолютно всичко — каза Бош. — По този начин, ако и когато обявим случая за самоубийство, никой няма да може да се усъмни в заключението ни. Нито съветникът, нито шефът, нито дори пресата. Така че искам тримата да си разделите етажите и да тръгнете по вратите.

— Всички тук са нощни птици — каза Гленвил. — Още спят.

— Това е чудесно. Значи ще можем да ги открием, преди да излязат от хотела.

— Добре, значи ние ще събудим всички — рече Соломон. — А ти какво ще правиш?

— Отивам да се видя с управителя. Искам копие на регистрацията и комбинацията на сейфа. Ще видя дали има записи от камери, след което ще проверя колата на Ървинг в гаража. Кой знае, може пък да е оставил бележка в нея. Не сте я оглеждали.

— Щяхме да стигнем и до нея — опита да се защити Гленвил.

— Е, аз ще го направя — рече Бош.

— А комбинацията за сейфа, Хари? — обади се Чу. — Тя пък защо ти е притрябвала?

— Защото може да ни каже дали Ървинг е онзи, който я е въвел.

Чу го изгледа неразбиращо. Бош реши да му обясни по-късно.

— Чу, искам да се качиш по онази стълба и да огледаш покрива. Започни с това, после продължи с тропането по вратите.

— Дадено.

— Благодаря.

Хубаво беше да не чува възражения. Обърна се към Сандъка и Бъчвата и заяви:

— Стигнахме до частта, която няма да ви хареса.

— О, нима? — отвърна Соломон. — Просто да не повярваш.

Бош отиде до вратата на балкона и им даде знак да го последват. Излязоха навън и той посочи с жест къщите по терасите на хълма. От седмия етаж се виждаха куп прозорци, гледащи към „Шато“.

— Искам всички да се проверят — каза той. — Използвайте патрули, ако могат да отделят хора, но искам да се почука на всяка врата. Някой може да е видял нещо.

— Не мислиш ли, че вече щяхме да сме научили? — попита Гленвил. — Ако видиш как някой скача от балкон, най-вероятно ще се обадиш в полицията.

Бош му хвърли кратък поглед и отново се загледа в панорамата.

— Може би са видели нещо преди падането. Може би са го видели сам на балкона. Може пък да не е бил сам. Може би са видели как го бутат, но са се уплашили и са решили да не се замесват. Има твърде много „може би“, за да оставим нещата непроверени, Сандък. Трябва да се направи.

— Той е Сандъка. Аз съм Бъчвата.

— Извинявай. Не успях да видя разликата.

Презрението в гласа му беше недвусмислено.

6

След като най-накрая си тръгнаха, Бош и Чу поеха по Лоръл Кениън Булевард към долината Сан Фернандо. По пътя обсъдиха резултатите от работата, започвайки от факта, че тропането по вратите не беше дало никакъв резултат — не бяха открили нито един гост, който да е чул или видял нещо във връзка със смъртта на Ървинг. Бош намираше това за изненадващо. Сигурен бе, че звукът от падането на тялото е бил силен, но никой в хотела не бе чул дори това.

— Загуба на време — обобщи Чу.