— Добре, Хари.
— И повече не желая да чувам никакви истории за долината на Лоара, „Дорс“ или други подобни глупости. Напълно е възможно нашият човек да е нямал намерение да свършва на тротоара при „Шато Мармон“. За момента са възможни и двата варианта. И смятам да открия какво е станало, майната й на политиката.
— Разбрах те, Хари. Нищо не намеквам, ясно? Просто се опитвах да помогна. Да хвърля по-голямата мрежа. Не забравяй, ти си ме учил как се прави.
— Естествено.
Бош отново се обърна напред и превключи на скорост. Направи обратен завой и пое към Лоръл Кениън Булевард. В отчаянието си Чу се опита да смени темата.
— В разпечатката на телефонните разговори има ли нещо, което да заслужава внимание?
— Няма входящи позвънявания. Ървинг се е обадил в гаража към полунощ и това е всичко.
— За какво се е обаждал?
— Трябва да говорим с дежурния — тръгнал си е, преди да успеем да го задържим. Водят дневник в офиса долу и според него Ървинг се е обадил с молбата да провери дали не е оставил телефона си в колата. Намерихме телефона в сейфа, така че Ървинг или се е объркал, или телефонът е бил забравен в колата и по-късно е бил качен в стаята му.
За момент се умълчаха, мислеха за обаждането в гаража. Накрая Чу отново заговори:
— Провери ли колата?
— Проверих я. Нищо няма.
— По дяволите! Май нещата щяха да са по-лесни, ако имаше бележка или нещо подобно.
— Да. Само че няма.
— Лошо.
— Да, лошо.
Изминаха останалата част от пътя в мълчание.
Когато стигнаха до адреса, отбелязан в шофьорската книжка на жертвата, Бош видя познат линкълн, паркиран до тротоара. На предните седалки се намираха същите двама мъже. Това означаваше, че съветник Ървинг е наблизо. Бош се подготви за поредната среща с неприятеля.
7
Съветник Ървинг отговори на позвъняването. Отвори вратата едва-едва и още преди да разменят и дума, стана ясно, че не желае да ги пусне в къщата.
— Съветник — каза Бош, — бихме искали да зададем няколко въпроса на съпругата на сина ви.
— Дебора прие новината много тежко, детектив. По-добре минете някой друг път.
Бош се огледа на прага, дори хвърли поглед назад и към Чу на долното стъпало, след което отново се обърна към Ървинг.
— Провеждаме разследване, съветник. Разговорът с нея е важен и не можем да го отложим.
Двамата впериха поглед един в друг. Никой не искаше да отстъпи.
— Вие сте поискали да се заема със случая и ми казахте да не се бавя ни най-малко — рече накрая Бош. — И аз правя точно това. Ще ме пуснете ли да вляза, или не?
Ървинг отстъпи и отвори вратата по-широко. Бош и Чу влязоха във вестибюл с маса за ключове и писма.
— Какво научихте от местопрестъплението? — бързо попита Ървинг.
Бош се поколеба не беше сигурен дали е разумно да обсъжда случая с него толкова рано.
— Засега не много. При случаи като този много неща ще се изяснят при аутопсията.
— Кога ще се проведе тя?
— Още не е насрочена.
Бош си погледна часовника.
— Тялото на сина ви е пристигнало в моргата едва преди два часа.
— Е, надявам се да се погрижите да я проведат възможно най-скоро.
Бош се опита да се усмихне, но не му се получи.
— Сега бихте ли ни завели при снаха си?
— Значи все пак не настоявате за бързо развитие на нещата.
Бош погледна над рамото му и видя, че от вестибюла се влиза в по-голямо помещение с вито стълбище. Не личеше в къщата да има други хора.
— Съветник, не ми казвайте как да провеждам разследване. Ако не искате да го водя аз, чудесно, обадете се на шефа и му кажете да ме отстрани. Но докато аз съм разследващият, ще работя така, както смятам за най-добре.
Ървинг отстъпи.
— Разбира се — рече той. — Ще доведа Дебора. Изчакайте в дневната.
Въведе ги в къщата и ги настани в дневната, след което изчезна. Бош погледна Чу и поклати глава точно когато той се канеше да зададе въпрос знаеше, че ще го пита за намесата на Ървинг в разследването.
Чу успя да задържи езика си зад зъбите и след секунда Ървинг се появи заедно с поразително красива блондинка. Бош предположи, че е на около четирийсет и пет. Беше висока и слаба, но не прекалено висока и слаба. Изглеждаше съкрушена от скръб, но това не отнемаше много от красотата на жена, остаряваща с елегантността на добро вино. Ървинг я отведе за ръка до фотьойла срещу дивана. Бош застана пред дивана, но не седна. Изчака да види какво ще направи Ървинг и когато стана ясно, че той смята да остане за разговора, обяви: