Бош кимна.
— Как бихте описали душевното състояние на съпруга ви, когато го видяхте за последно?
Тя се умисли за доста време, накрая сви рамене и каза, че й изглеждал нормално, не бил угрижен или разтревожен, поне според нея.
— Как бихте описали състоянието на брака ви?
Тя сведе очи към пода, след което го погледна.
— През януари щяхме да отбележим двайсетгодишния юбилей от сватбата си. Двайсет години са много време. Имали сме много добри и лоши моменти, но добрите са много повече от лошите.
Бош забеляза, че тя не отговори на въпроса.
— А сега в добър или в лош момент бяхте?
Тя дълго мълча, преди да отговори:
— Синът ни… единственото ни дете… замина в колеж през август. Беше трудна промяна.
— Синдромът на празното гнездо — обади се Чу.
Бош и Дебора Ървинг го погледнаха, но той не добави нищо и изглежда малко се смути от прекъсването.
— На кой януари щеше да бъде годишнината ви? — попита Бош.
— На четвърти.
— Значи сте се оженили на четвърти януари деветдесет и втора?
— Ох, Господи!
Дебора закри уста с длан, смутена, че не е разпознала комбинацията на сейфа. Очите й отново се напълниха със сълзи и тя посегна към кутията със салфетки.
— Колко глупаво от моя страна! Сигурно ме мислите за пълна…
— Всичко е наред — успокои я Бош. — Казах го като година, а не като пълна дата. Знаете ли дали и друг път е използвал това число като комбинация или парола?
Тя поклати глава.
— Не.
— Като парола за банкомат?
— Не, използвахме рождената дата на сина ни — пет две девет три.
— Ами паролата за мобилния му телефон?
— Също беше рожденият ден на Чад. Използвала съм телефона на Джордж.
Бош си записа новата дата в бележника. От Сектора по криминалистика бяха прибрали телефона. В Дирекцията на полицията щяха да го отключат и да прегледат проведените разговори. Трябваше да обмисли какво означава всичко това. От една страна, използването на датата на годишнината като че ли показваше, че Джордж Ървинг е нагласил комбинацията на сейфа. Но пък датата на сватбата можеше да се намери и през интернет в архивите. Отново попадаха на информация, която не можеше да изключи нито самоубийство, нито убийство.
Реши да смени посоката.
— Дебора, с какво точно си изкарваше хляба съпругът ви?
Тя отговори с малко по-подробна версия на онова, което вече му бе казал Ървин Ървинг. Джордж вървял по стъпките на баща си. Постъпил в ЛАПУ на двайсет и една, но след пет години като патрулен полицай напуснал управлението, за да учи право. След завършването си започнал работа в отдела за договори към Градската прокуратура. Останал там, докато баща му не се кандидатирал за градски съветник и спечелил изборите. Тогава Джордж напуснал и започнал работа като консултант на свободна практика, използвайки опита и връзките си с баща си и с другите представители на местната бюрокрация, за да осигури на клиентите си достъп до коридорите на властта.
Джордж Ървинг имал най-различни клиенти — транспортни фирми, таксиметрови компании, доставчици на бетон, строители, фирми за почистване на офиси и посредници при спорове. Бил от хората, способни да подшушнат молбата в подходящото ухо в подходящия момент. Ако искаш да правиш бизнес с град Лос Анджелис, трябва да се свържеш с човек като Джордж Ървинг. Имал офис в сянката на Градския съвет, но основната му работа била другаде. Бродел из административните крила и кабинетите на съветниците. Именно там изкарвал хляба си.
Вдовицата Ървинг съобщи, че покойният й съпруг им осигурявал доста приличен стандарт. Къщата струвала повече от един милион, дори като се вземе предвид икономическата криза. Но работата му предразполагала и към спечелването на неприятели — недоволни клиенти или конкуренти, опитващи да се доберат до същите договори като клиентите му. Джордж Ървинг работел в свят на доста сериозно съперничество.
— Някога споменавал ли е за бизнес или конкретен човек, който е недоволен или му има зъб за нещо?
— Лично пред мен не е казвал нищо такова. Има си обаче секретарка. Или по-скоро имаше. Тя вероятно знае повече по тези въпроси. Джордж не говореше много за работата си с мен. Не искаше да се безпокоя.
— Как е името й?
— Дейна Роузън. Работи за него още откакто беше в Градската прокуратура.