Лейтенантът подаде първия плик на Рик Джексън. Той и партньорът му Рич Бенгстън бяха стабилни следователи, работеха в отдела още от създаването му. Бош нямаше основания да недоволства в случая. Следващият плик беше поставен на празното бюро на Теди Бей кър. Тя и партньорът й Грег Кехое в момента се връщаха от Тампа, където бяха задържали пилот, чиито пръстови отпечатъци бяха свързани с удушаване на стюардеса в Марина дел Рей през 1991 г.
Бош тъкмо се канеше да подхвърли на лейтенанта, че Бейкър и Кехое може да се окажат затрупани покрай историята в Марина и че случаят следва да се връчи на друг екип, по-точно на неговия, когато лейтенантът погледна към него и използва последния плик, за да го привика в кабинета си.
— Момчета, ще дойдете ли за момент? Ти също, Тим.
Тим Марсия беше камшикът на отдела — третият детектив, който предимно наглеждаше работата и информираше отдела. Освен това беше ментор на младите детективи и внимаваше старите да не се измързеливят. Към втората група спадаха единствено Джексън и Бош, така че в случая Марсия не срещаше трудности. И Джексън, и Бош бяха в отдела, защото настървено се стремяха да приключат случаите си.
Бош беше скочил на крака, преди лейтенантът да е довършила обръщението си. Тръгна към кабинета, следван от Чу и Марсия.
— Затворете вратата — каза Дювал. — И сядайте.
Тя се разполагаше в ъглов кабинет с прозорци, гледащи към сградата на „Лос Анджелис Таймс“ от другата страна на Спринг Стрийт. Страдаше от параноя, че репортерите я следят от редакциите си, и винаги държеше щорите спуснати. От това помещението тънеше в здрач и приличаше на пещера. Бош и Чу се настаниха на столовете срещу бюрото на лейтенанта. Марсия влезе последен и се облегна на стар сейф за улики.
— Искам вие двамата да се заемете с това — каза Дювал и подаде жълтия плик на Бош. — Нещо не е наред и трябва да си мълчите, докато не разберете за какво става въпрос. Дръжте Тим в течение, но иначе не се обаждайте много.
Пликът вече беше отворен. Чу проточи врат да види, когато Хари бръкна вътре и извади листа с джакпота. На него беше отбелязан номерът на делото, към което вървяха ДНК резултатите, както и името, възрастта, последният известен адрес и криминалното досие на човека със съответния генетичен профил. Бош веднага забеляза, че делото е с префикс 89, което означаваше, че става дума за случай от 1989 г. Нямаше подробности за престъплението, само година. Бош обаче знаеше, че случаите от 1989 г. принадлежат на Рос Шулър и Адриана Долан. Знаеше го, защото 1989 беше доста натоварена година за самия него. Тогава работеше в спецотдел „Убийства“ и неотдавна бе проверил един от собствените си неразкрити случаи. Оказа се, че по годината работят Шулър и Долан. Те бяха известни в отдела като „хлапетата“. Бяха млади, пламенни и много умели следователи, но заедно имаха по-малко от осем години опит в разследването на убийства. Щом в джакпота имаше нещо необичайно, нищо чудно, че Дювал беше решила Бош да се заеме с него. Той беше работил върху повече убийства, отколкото всички останали в отдела, взети заедно. Разбира се, като не се брои Джексън. Той беше тук от памтивека.
След това Бош се спря на името в листа. Клейтън С. Пел. Нищо не му говореше. Досието на Пел обаче включваше множество арести и три отделни присъди за непристойно разголване, незаконно задържане и изнасилване. Беше прекарал шест години зад решетките за изнасилването и бе освободен преди осемнайсет месеца. Имаше четиригодишен изпитателен срок и последният му известен адрес идваше от Щатската комисия за пробации и предсрочно освобождаване. Живееше в център за сексуални престъпници в Панорама Сити.
Предвид досието му, Бош сметна, че случаят от 1989 г. е убийство със сексуален контекст. Усети как стомахът му започва да се стяга. Щеше да спипа Клейтън Пел и да го изправи пред правосъдието.
— Виждате ли? — поинтересува се Дювал.
— Какво да виждам? — попита Бош. — Убийство, свързано със секс, нали? Този тип е класически хищ…
— Датата на раждане — каза Дювал.
Бош отново се загледа в листа, а Чу проточи още повече врат.
— Да, ето я — рече Бош. — Девети ноември хиляда деветстотин осемдесет и първа. Какво общо…
— Прекалено млад е — обади се Чу.
Бош го изгледа и отново впери поглед в листа. Най-накрая схвана. Клейтън Пел беше роден през 1981 г. Бил е само на осем по време на убийството.
— Именно — каза Дювал. — Затова искам да вземете делото и материалите от Шулър и Долан и съвсем тихичко да разберете с какво си имаме работа. Адски се надявам да не са смесили два случая.