— Киз, ако нещата наистина са такива, вярвам ти. И съжалявам, че си го изкарах на теб. Трябваше да се сетя, че всичко, свързано с Ървинг, ще се развие по подобен начин. Просто го дръж далеч от мен, докато не получим резултатите от аутопсията. След това ще можем да стигнем до някои заключения. Ти и шефът ще сте първите, които ще научат новините.
— Добре, Хари. Аз също съжалявам.
— Ще говорим утре.
Бош се канеше да се отдалечи, когато изведнъж смени посоката и се върна при нея. Прегърна я с една ръка.
— Добре ли си? — попита тя.
— Разбира се.
— Как е рамото ти? Видях, че прехвърляш куфарчето в другата ръка.
— Нищо му няма.
— Какво й е на Мади?
— Пипнала е вирус, нищо особено.
— Прати й много поздрави.
— Добре. До скоро, Киз.
Излезе и тръгна към дома. Влачеше се в бавния трафик по магистрала 101 и му беше чоглаво и заради двата случая, по които работеше. Беше смутен и от чувствата, които го бяха накарали да се държи зле с Райдър. Повечето ченгета биха дали мило и драго да имат вътрешен източник в КНП. Понякога това важеше и за него. А ето че току-що се беше отнесъл зле с нея, при това, без да има основателна причина. Налагаше се да й се реваншира.
Тормозеше се и заради д-р Стоун и арогантния начин, по който беше погледнал на каузата й. В много отношения тя вършеше повече неща от него. Опитваше се да предотврати престъпления. А той се беше отнесъл с нея като със симпатизант на престъпници, макар да знаеше, че не е така. Малко хора в този град ги беше грижа да направят Лос Анджелис по-добро и по-безопасно място. Тя бе една от тях, а той я беше пренебрегнал.
Извади телефона и набра мобилния на дъщеря си.
— Как я караш?
— Чувствам се по-добре.
— Майката на Ашлин намина ли да те види?
— Да, двете дойдоха заедно след училище и ми донесоха тарталети.
Сутринта Бош беше пратил имейл на майката на най-добрата й приятелка с молба за помощ.
— Донесоха ли ти домашното?
— Да, но не съм чак толкова добре. Ти получи ли случай? Днес така и не се обади, така че явно си получил.
— Съжалявам. Всъщност получих два случая.
Не пропусна да забележи колко умело се беше измъкнала от темата за домашните.
— Еха.
— Да, така че малко ще се забавя. Трябва да мина през още едно място и после ще се прибера. Искаш ли супа от „Джери Дели“? Ще минавам през района.
— Пилешка с фиде.
— Имаш я. Направи си сандвич, ако огладнееш, преди да се върна. И провери дали вратата е заключена.
— Знам, татко.
— Знаеш и къде е глокът.
— Да, знам къде е и как да го използвам.
— Ето това е моето момиче.
10
Трябваха му четирийсет и пет минути в натоварения час, за да стигне до Панорама Сити. Мина покрай „Буена Виста“ и видя светлини зад закритите прозорци, които май бяха на офиса, който бе посетил по-рано. Видя също алея отстрани на сградата, която водеше към ограден паркинг отзад. На портала имаше забранителен знак, а отгоре на оградата бе сложена бодлива тел.
На следващия ъгъл зави наляво и не след дълго стигна до пресечката, която щеше да го изведе зад редицата жилищни сгради по „Удман“. Стигна до оградения паркинг зад „Буена Виста“ и спря до някакъв зелен контейнер за боклук. Огледа добре осветената площ и си отбеляза високата два и половина метра ограда около нея. Отгоре бяха опънати три реда бодлива тел. Имаше изход до контейнера, но той беше заключен с катинар и подсилен с бодлива тел. Районът беше наистина сериозно охраняван.
На паркинга имаше само три коли. Едната беше бяла и като че ли с боята от едната й страна нещо не беше наред. Загледа се по-внимателно и бързо разбра, че там всъщност има свежа боя. Не особено сполучлив опит да се замажат изписани със спрей графити. Досети се, че това е колата на д-р Стоун и че тя все още е вътре. Забеляза, че има заличени с вар графити и по задната стена на сградата. До вратата с предупредителни знаци, която беше видял през деня, бе облегната стълба.
Изключи двигателя и слезе.
Двайсет минути по-късно чакаше облегнат на бялата кола на паркинга, когато вратата на сградата се отвори и на прага се появи д-р Стоун. Вървеше в компанията на мъж и двамата заковаха на място, когато видяха Бош. Мъжът пристъпи пред Стоун, но тя го хвана за ръката.
— Всичко е наред, Рико. Това е детективът, който дойде през деня.