Клейтън Пел имаше три присъди като възрастен. Ставаше въпрос за сексуално мотивирани престъпления, които ескалираха в продължение на десетте години непрекъснати сблъсъци с правозащитната система. Започнал на двайсетгодишна възраст с непристойно разголване, преминал към незаконно принудително задържане и непристойно разголване на двайсет и три, а три години по-късно последвал големият удар — отвличане и изнасилване на дете под дванайсетгодишна възраст. Получил пробация и окръжен затвор за първите две престъпления, но излежал шест от десетте години в щатския затвор „Коркоран“ за третото нападение. Именно там съкилийниците му изпълнили своята варварска присъда.
Бош прочете подробностите около престъпленията. Във всички случаи жертвите били момчета на възраст между осем и десетгодишна възраст. Първата жертва била детето на съсед. Вторият път Пел хванал за ръката едно момче от детската площадка и го отвел в някаква тоалетна наблизо. Третото престъпление включвало издебване и по-стратегическо планиране. Жертвата била момче, което слязло от училищния автобус и се прибирало у дома (само на три преки от спирката), когато Пел приближил с микробуса и спрял. Обяснил на момчето, че е от училищната охрана, и му показал значка. Казал му, че се налага да го откара до дома, защото в училището е станал инцидент, за който трябвало да уведоми родителите му. Момчето го послушало и се качило. Пел го откарал на някаква поляна и го изнасилил няколко пъти в микробуса, след което го освободил и се махнал.
Не оставил ДНК върху жертвата и бил заловен само защото пресякъл на червено, когато напускал квартала. Една камера заснела номера на микробуса на кръстовището минути преди да открият замаяното момче на няколко преки по-нататък. Поради досието му подозренията паднали върху Пел. Жертвата го разпознала на очна ставка и било повдигнато обвинение. Но идентифицирането, както често се случва при деветгодишни деца, било несигурно и предложили сделка на Пел. Признал се за виновен и получил десетгодишна присъда. Вероятно смятал, че се е измъкнал леко, до деня, когато бил притиснат в пералнята на затвора, задържан и кастриран с клещи.
При всяко осъждане Пел бил подлаган на психологическа експертиза като част от предварителното разследване. Бош знаеше от опит, че следващите експертизи обикновено се преписват от по-ранните. Преценяващите бяха затрупани с работа и често разчитаха на онези, които първи бяха казали мнението си. Затова Бош обърна по-голямо внимание на доклада по първото обвинение за непристойно разголване.
Експертизата описваше наистина ужасно и травмиращо детство. Пел бе син на пристрастена към хероин майка, която мъкнела момчето по свърталища на дилъри и стрелбища, като често плащала за дрогата със сексуални услуги направо пред сина си. Детето не можело да посещава редовно училище и нямало истински дом, който да си спомня. С майка му се местели непрекъснато, живеели в хотели, мотели и у мъже, които ги търпели, но обикновено не задълго.
Бош се спря на дълъг абзац, покриващ времето, когато Пел бил осемгодишен. Той описал пред преценяващия апартамента, в който е живял най-дълго, поне според неговата преценка. Майка му се хванала с някакъв тип на име Джони, който я използвал за секс и доставчик на дрога. Момчето често било оставяно на грижите на Джони, докато майка му излизала да продава тялото си, за да купи наркотици. Понякога изчезвала с дни и Джони ставал раздразнителен и агресивен. Заключвал момчето в шкаф за дълги периоди от време или го биел жестоко, като често използвал колана си. В доклада се отбелязваше, че Пел още имал белези по гърба и задните части, които потвърждавали разказа му. Побоите сами по себе си били ужасни, но Джони започнал да злоупотребява и сексуално с момчето, като го принуждавал да му прави орален секс и го заплашвал с още бой, ако посмее да каже на майка си или на другиго.
Малко след това ситуацията приключила, когато майка му напуснала Джони. Ужасите от детството на Пел обаче тръгнали в друга посока, когато бил на тринайсет и майка му умряла от свръхдоза в един мотел, докато той спял до нея в леглото. Попаднал под опеката на Службата за децата и семейството и бил пращан в различни приемни семейства. Но никога не се задържал дълго на едно място и предпочитал да бяга при първата появила се възможност. Споделил пред преценяващия, че живее самостоятелно от седемнайсетгодишен. Когато бил попитан с какво си изкарва хляба, казал, че единственото, за което му било плащано някога, било секс с по-възрастни мъже.