— Възможност да пратиш зад решетките човека, който те е измъчвал.
— Какво ви кара да мислите, че още е жив?
Бош сви рамене.
— Просто предположение. В докладите се казва, че майка ти те е родила на седемнайсет. Значи е била на около двайсет и пет, когато е тръгнала с него. Предполагам, че той не е бил много по-стар от нея. Преди двайсет и две години… може би сега е около петдесетте и сигурно продължава да прави онова, което е правил и тогава.
Пел заби поглед в пода и Бош се запита дали не си припомня моменти от времето, прекарано с онзи тип.
Стоун се покашля.
— Клей, помниш ли какво си говорихме за злото и дали хората са родени зли, или стават такива по-късно? За това как постъпките могат да бъдат зли, но извършителят да не е такъв?
Пел кимна.
— Този човек е зло. Виж какво ти е причинил. А детектив Бош смята, че е вършил и други злини с други жертви.
Пел отново кимна.
— Онзи шибан колан имаше букви на катарамата. Обичаше да ме удря с нея. Шибаняк. Накрая просто не исках да ме бие повече. Беше по-лесно да му дам онова, което искаше…
Бош зачака. Нямаше нужда да му задава друг въпрос. Стоун сякаш също го беше усетила. След дълго мълчание Пел кимна за трети път и заговори:
— Всички го наричаха Чил2. Включително и майка ми.
Бош си записа.
— Казваш, че по катарамата е имало букви. Инициали ли имаш предвид? Какви бяха?
— Ч. Х.
Бош си записа и това. Адреналинът започваше да се обажда. Може и да не разполагаше с цялото име, но беше близо. За част от секундата в ума му изникна картина. Вдигнал е юмрук и чука на врата. Не, блъска по врата. Врата, която ще бъде отворена от мъжа, известен като Чил.
Пел продължи да говори, без да го подканват.
— Сетих се за Чил миналата година, когато гледах по новините онези неща за Мрачния сънливец. Чил също имаше снимки като него.
Мрачния сънливец беше прозвище, дадено на сериен убиец и на разследването по случая. За множество убийства на жени беше заподозрян един човек, но между смъртните случаи имаше големи периоди от време, сякаш извършителят изпадаше в зимен сън. Когато миналата година той бе идентифициран и заловен, разследващите откриха сред вещите му стотици снимки на жени. Повечето бяха голи и в откровени сексуални пози. Все още се разследваше кои са жените и какво се е случило с тях.
— Имал е снимки на жени? — попита Бош.
— Да, на жените, които е чукал. Голи снимки. Трофеите му. Имаше снимки и на майка ми. Виждал съм ги. Имаше от онези апарати, при които снимката излиза веднага, така че не му се налагаше да се тормози, че ще занесе филма в някое ателие и ще се разчуе. Още преди да се появят цифровите апарати.
— Полароид.
— Да, точно така. Полароид.
— Не е необичайно — обади се Стоун. — За някои мъже, независимо дали тормозят физически жените или не, това е форма на контрол. Собственост. Трофеи по стената, отчитане на бройка. Симптом на много властна личност. В днешния свят на цифрови фотоапарати и интернет порно това се вижда все по-ясно.
— Да. Е, май Чил е бил нещо като пионер — каза Пел. — Нямаше компютър. Държеше снимките си в кутия за обувки. Така се махнахме от него.
— Какво искаш да кажеш? — попита Бош.
Пел стисна устни за момент, преди да отговори:
— Снима ме, докато си беше наврял хуя в устата ми. И прибра снимката в кутията. Един ден аз я отмъкнах и я оставих на място, където майка ми да я намери. Изнесохме се още същия ден.
— В кутията имаше ли снимки и на други момчета или мъже? — попита Бош.
— Помня, че съм виждал една. Беше на хлапе като мен, но не зная кое е.
Бош си записа още няколко неща. Информацията на Пел, че Чил е бил явно пансексуален хищник, беше ключова за оформящия се профил. След това попита Пел дали знае къде са живели, докато майка му е ходила с въпросния Чил. Пел си спомняше само, че били недалеч от Травъл Таун при Грифит Парк, защото майка му често го водела там на влакчетата.
— Пеша ли ходехте, или с превоз?
— Вземахме такси и си спомням, че не беше далеч. Често ходехме там. Обичах да се возя на влакчетата.
Това беше добра следа. Травъл Таун беше в северната част на парка и това вероятно означаваше, че Чил е живял в Северен Холивуд или в Бърбанк. Така районът се стесняваше.
След това попита за външния вид на Чил и Пел го описа само като бял, висок и мускулест.