— Нараняване ante mortem3 — добави Антоне.
Бош пристъпи към масата. Даде си сметка, че поради късното му пристигане при хотела така и не бе успял да разгледа гърба на жертвата. Ървинг вече беше обърнат от Ван Ата и криминалистите, но нито Ван Ата, нито Сандъка или Бъчвата не споменаха за нараняване на рамото.
— Може ли да видя? — попита той.
— Щом се налага — недоволно измърмори Антоне. — Ако беше дошъл навреме, вече да си я видял.
Пресегна се към лавицата над работната маса и извади нов чифт ръкавици от една кутия.
Бош му помогна да обърне тялото. Гърбът беше омазан с кървава течност, която се беше събрала на масата като в паничка. Антоне свали висящата от тавана пръскачка и изми трупа. Бош веднага видя нараняването — беше дълго около дванайсет сантиметра и представляваше лека драскотина и синина. Имаше характерна шарка с почти кръгла форма. Приличаше на серия от четири лунни сърпа, повтарящи се на разстояние около два и половина сантиметра — драскотини върху лопатката. Всеки сърп беше дълъг около пет сантиметра.
Ужасът от разпознаването изпълни Бош. Знаеше, че Чу е твърде млад и нов в занаята, за да е наясно с шарката. Антоне също не би могъл да я разпознае. Той беше тук от десетина години — беше дошъл от Мадрид за допълнителни курсове в Калифорнийския университет в Лос Анджелис и така и не се бе върнал.
— Провери ли за петехии? — попита той.
— Разбира се — отвърна Антоне. — Нямаше.
Петехиите представляваха повърхностни точковидни кръвоизливи около очите, които се появяваха при задушаване.
— Защо питаш за петехии, ожулването е на рамото? — попита Антоне.
Бош сви рамене.
— Просто си връзвам гащите.
Антоне и Чу се взираха в него, чакаха допълнителни обяснения. Бош не им ги даде. След известно време той посочи ожулването на гърба и попита:
— Каза, че е получено преди смъртта. Колко време преди падането?
— Виждаш, че кожата е разкъсана. Взех проби. Нивата на хистамин показват, че нараняването е било получено непосредствено преди смъртта. Тъкмо казвах на детектив Чу, че ще ви се наложи да се върнете в хотела. Може да се е одраскал на нещо, докато е прекрачвал парапета на балкона. Виждаш, че раната има характерна шарка.
Бош вече бе разпознал шарката, но засега нямаше намерение да го показва.
— Прекрачил парапета? Значи наричаш това самоубийство?
— Разбира се, че не. Би могло да е самоубийство. Би могло да е злополука. Нужни са още данни. Ще направим пълни кръвни изследвания, това нараняване също трябва да бъде обяснено по някакъв начин. Виждаш шарките. Те би трябвало да ви помогнат да стесните търсенето в хотела.
— Провери ли хиоидната кост? — попита Бош.
Антоне сложи ръце на кръста си.
— Защо да проверявам хиоидната кост на скачач?
— Май току-що спомена, че не си готов да го наречеш скачач.
Антоне не отговори, а грабна един скалпел от лавицата.
— Помогни ми да го обърнем.
— Чакай — спря го Бош. — Може ли да снимам това?
— Направих снимки. Вече би трябвало да излизат от принтера. Можеш да ги вземеш на излизане.
Бош му помогна да обърнат тялото по гръб. Антоне разряза шията и махна малката U-образна кост, която предпазваше дихателната тръба. Внимателно я изми в умивалника и я огледа за фрактури под осветената лупа на масата.
— Хиоидната кост е здрава — каза той.
Бош кимна. Това не доказваше и не опровергаваше каквото и да било. Експерт би могъл да задуши Ървинг, без да чупи костта и без да причинява кръвоизлив в очите.
Но белезите на рамото бяха нещо друго. Бош почувства как нещата около случая се променят. При това бързо. И внасят нов смисъл в израза „висш пилотаж“.
Чу изчака да стигнат средата на паркинга и избухна.
15
— Добре, Хари, какво става? За какво ставаше дума там вътре?
Бош извади телефона си. Трябваше да се обади.
— Ще ти кажа, когато мога. Искам да се върнеш в…
— Това не е достатъчно, Хари! Та ние сме партньори, човече! А ти постоянно се изживяваш като вълк единак. Не може да продължаваш така.
Чу беше спрял и го гледаше с разперени ръце. Бош също спря.
— Виж, опитвам се да те защитя. Първо трябва да се обадя на един човек. После ще поговорим.