— Това е една от старите касети, показващи контролирана заключваща хватка — обясни той. — Или по-известна като душащата хватка на ЛАПУ.
— Прочутата душаща хватка — каза тя. — Забранили са я, преди да постъпя тук.
— Технически хватката е забранена. Контролираното притискане на сънната артерия все още е разрешено при застрашаващи живот ситуации. Само дето не става за нищо.
— Та да попитам отново какво правим тук, Хари?
Бош посочи екрана.
— Навремето използваха тези записи, за да те научат как се прави. А сега целта е да те научат как не бива да се прави. Преди контролираната заключваща хватка се използваше стандартно от полицията на Лос Анджелис в ситуации, изискващи прилагането на сила, но беше забранена след многото смъртни случаи, приписвани на нея.
Видеото показваше как инструктор прилага хватката върху доброволец от академията. Инструкторът заставаше отзад и прехвърляше лявата си ръка през врата на доброволеца, след което затваряше менгемето, като хващаше рамото на противника. Доброволецът се помъчи да се отскубне, но след няколко секунди изгуби съзнание. Инструкторът го положи леко на пода и започна да го шляпа по бузите. Доброволецът незабавно дойде на себе си и изглеждаше объркан от случилото се. Изведоха го и мястото му беше заето от друг. Този път инструкторът се движеше бавно и обясняваше стъпките от хватката. След това показа какво да се прави в случай на съпротива. Бош очакваше именно втория съвет.
— Ето виж — каза той.
Върна записа и пусна частта отново. Инструкторът наричаше движението „пълзяща ръка“. Лявата ръка се сключи около врата на доброволеца, като сграбчи дясното му рамо. За да не допусне ръката да бъде издърпана от съпротивляващия се противник, инструкторът сключи двете си ръце като куки на рамото и изпъна дясната си ръка надолу по гърба му. След това малко по малко стегна хватката около врата. Вторият доброволец също изгуби съзнание.
— Не мога да повярвам, че наистина са ги задушавали по този начин — сподели Райдър.
— Сигурно не са имали друг избор, щом са станали доброволци — отвърна Бош. — Също като при сегашните тейзъри.
Всеки полицай, носещ тейзър, трябваше да бъде обучен как да го използва и обучението включваше изпитване на действието му върху самия него.
— И какво всъщност ми показваш, Хари?
— Когато забраниха хватката, бях зачислен към екипа, който разследваше всички смъртни случаи. Беше назначение, не постъпих доброволно.
— И какво общо има това с Джордж Ървинг?
— Хората прилагаха хватката твърде често и твърде дълго. Сънната артерия би трябвало да се отвори веднага щом спреш натиска. Понякога обаче натискът продължавал повече време и се стигало до смърт. Има и случаи, когато хватката чупи хиоидната кост и смазва дихателната тръба. Резултатът отново е смърт. Заключващата хватка беше забранена, а притискането на сънната артерия се позволява единствено в крайни ситуации. А крайната ситуация трябва да отговаря на цял куп критерии. С две думи, вече не можеш просто да задушиш някого при обикновено улично сбиване.
— Схванах.
— Моята част бяха аутопсиите. Бях координатор. Събирах всички случаи от последните двайсет години и търсех сходства. В някои от тях имаше една аномалия. Не означаваше нищо особено, но си беше налице. Откривахме нараняване по рамото. Появяваше се може би в една трета от случаите. Повтаряща се шарка във формата на лунен сърп по лопатката на жертвата.
— От какво е?
Бош посочи екрана. Записът беше спрян на движението „пълзяща ръка“.
— От движението на ръката. Много ченгета носят военни часовници с големи циферблати. По време на хватката, ако придвижат китката по рамото, часовникът раздира кожата и оставя драскотини. На практика това беше достатъчно, за да се докаже, че е имало борба. Днес си го спомних.
— На аутопсията ли?
Бош извади снимка от вътрешния си джоб.
— Това е рамото на Джордж Ървинг.
— Възможно ли раната да се е получила при падането?
— Паднал е по очи. По гърба му не би трябвало да има никакви подобни наранявания. Медицинският оглед потвърди, че раната е получена преди смъртта.
Лицето на Райдър помръкна.
— Значи имаме убийство?
— На такова ми прилича. Бил е задушен до загуба на съзнание и хвърлен през балкона.
— Сигурен ли си?
— Не, нищо не е сигурно, но ще продължа в тази посока.