— Дръж ме в течение, Хари. Започни да отговаряш на обажданията и имейлите ми.
— Ясно, ще го правя.
— И използвай магнитите, за да знам къде са хората ми.
Беше поставила в помещението дъска с магнити, които можеха да се местят, за да показват дали даден детектив е тук, или някъде по работа. Повечето хора от отдела сметнаха нововъведението за загуба на време. Камшикът обикновено знаеше къде е всеки същото можеше да се отнася и за лейтенанта, ако си направеше труда да излезе от кабинета си или най-малкото да вдигне щорите.
— Разбира се — отвърна Бош.
Когато се върна в кабинката, Чу вече бе на мястото си.
— Къде беше? — попита той.
— При лейтенанта. Ти къде беше?
— Ами отскочих навън. Така и не успях да закуся.
Побърза да смени темата и посочи някакъв документ на екрана на компютъра си.
— Чете ли доклада на Сандъка и Бъчвата за претърсването?
— Още не.
— Намерили са някакъв, който видял човек на пожарната стълба. Времето не съответства, но пък какъв е шансът за съвпадение?
Бош се обърна към бюрото си и намери разпечатката на доклада за претърсването на съседните къщи. По същество той представляваше списък с адреси на Мармон Лейн. След всеки адрес се отбелязваше дали са отговорили на позвъняването и дали обитателят е разпитан. Използваха се съкращения, които Бош срещаше в подобни доклади на ЛАПУ от повече от две десетилетия. Имаше множество ННО, което означаваше „никой не отговаря“, както и много НВН — „не е видял нищо“. Един от записите обаче беше дълъг цели няколко изречения.
Ърл Мичъл (БМ, ДР 13/04/61) страдал от безсъние и отишъл в кухнята за бутилка вода. Задните прозорци на къщата гледат право към „Шато Мармон“. Обитателят каза, че забелязал мъж да слиза по пожарната стълба. Отишъл при телескопа в дневната и погледнал към хотела. Мъжът на стълбата вече не се виждал. Мичъл не се обадил в полицията. Казва, че наблюдението е станало около 00:40 ч. според часовника до леглото му, когато решил да си вземе вода. Доколкото си спомня, фигурата на стълбата се намирала между петия и шестия етаж и се спускала.
Бош не знаеше дали докладът е дело на Сандъка или на Бъчвата. Който и да бе, авторът използваше къси изречения в репортерски стил, но определено не можеше да се нарече Хемингуей. Беше използвал златното ИПШ правило на полицая — „изразявай се просто, Шерлок“. По-малкото думи в доклада означаваха по-малко възможности и посоки за атака от страна на критици и адвокати.
Бош извади телефона си и се обади на Джери Соломон. Когато той отговори, шумът на заден план намекваше, че е в кола със свалени прозорци.
— Бош се обажда. В момента преглеждам доклада ви за претърсването и имам няколко въпроса.
— Може ли след десетина минути? В кола съм, с други хора. Цивилни.
— Партньорът ти с теб ли е, или да му звънна?
— Не, с мен е.
— Чудно. Да не сте излезли на късен обяд?
— Виж, Бош, не сме…
— Някой от двама ви да ми се обади веднага щом се освободите.
Хари затвори телефона и насочи вниманието си към втория доклад. Той описваше разпита на гостите на хотела и беше съставен по същия начин, само че вместо адреси имаше номера на стаи. Отново се виждаха много ННО и НВН. Все пак бяха успели да разговарят с мъжа, който се бе регистрирал в хотела непосредствено след Ървинг.
Томас Рапорт (БМ, 21/07.56, жител на НЙ) пристигнал в хотела от летището в 21:40 ч. Спомня си, че е видял Джордж Ървинг на рецепцията. Двамата не разговаряли и Рапорт повече не е виждал Ървинг. Рапорт е писател, дошъл на конференция за сценаристи в „Арчуей Студиос“. Потвърдено.
Още един напълно непълен доклад. Бош си погледна часовника. Бяха минали двайсет минути, откакто Соломон каза, че им трябват десет. Отвори телефона си и му звънна отново.
— Нали трябваше да ми се обадиш след десет минути — каза той вместо поздрав.
— Нали каза, че ти ще се обадиш — отвърна Соломон с престорено объркан тон.
Бош затвори очи за момент и изчака да му мине. Не си заслужаваше да се заяжда с дърто магаре като Соломон.
— Имам въпроси относно докладите, които получих.
— Питай. Ти си шефът.