Докато разговаряха, Бош отвори чекмеджето на бюрото си и извади перфоратор с три зъба. Започна да дупчи разпечатаните доклади и да ги слага в синия класьор. Имаше нещо успокояващо в съставянето на досие за убийство, докато се разправяш със Соломон.
— Добре, да започнем с онзи Мичъл, който видял човека на стълбата. Даде ли някакво обяснение защо мъжът е изчезнал? Вижда го между петия и шестия етаж, отива до телескопа, но онзи вече го няма. Какво е станало между първи и четвърти етаж?
— Просто е. Каза, че докато насочи и фокусира телескопа, човекът изчезнал. Може да е слязъл долу или просто да е спрял на някоя от площадките.
Бош едва не го попита защо това не е отразено в доклада, но знаеше причината, както и че смъртта на Джордж Ървинг щеше да бъде писана самоубийство, ако разследването се водеше от Сандъка и Бъчвата.
— Откъде знаем, че не е бил Ървинг? — попита той.
Това беше сложен пас и на Соломон му трябваха няколко секунди, за да реагира.
— Май не знаем. Но какво ще прави Ървинг на стълбата?
— Не знам. Имаше ли някакво описание? Дрехи, коса, раса?
— Бил е твърде далеч, за да го разгледа добре. Сторило му се, че е бял, и създавал впечатлението на работник по поддръжката. Нали се сещаш, от техниците на хотела.
— В полунощ? Какво го е накарало да мисли така?
— Каза, че панталоните и ризата били еднакви на цвят. Нали се сещаш, като униформа.
— Какъв цвят?
— Светлосиви.
— Провери ли в хотела?
— Какво да проверявам в хотела?
Отново онзи престорено объркан тон.
— Стига, Соломон, зарежи това тъпо представление. Провери ли дали е имало причина служител на хотела или друг човек да бъде на пожарната стълба? Попита ли ги какъв цвят е униформата на персонала по поддръжката.
— Не съм, Бош. Нямаше нужда. Онзи тип е слизал по стълбата най-малко два часа преди нашият човек да реши да се прави на прелетна птичка. Двете неща не са свързани помежду си. Обикалянето на къщите беше пълна загуба на време. Това беше тъпото.
Бош знаеше, че ако избухне пред Соломон, детективът ще бъде абсолютно безполезен до края на разследването. Все още не беше готов да го губи. Затова се принуди да продължи.
— Добре, минаваме на другия доклад. Разпитали сте писателя, Томас Рапорт. Имате ли повече подробности защо е дошъл в Ел Ей?
— Не знам, той е някакъв известен сценарист. Студиото го настанило в едно от онези бунгала отзад, където умря Белуши. Цената е две хилядарки на нощ, а той каза, че щял да остане в града цяла седмица. Правел някакви поправки в сценарий.
Това поне отговори на още един въпрос — колко време ще имат достъп до Рапорт, ако случайно им потрябва.
— Значи студиото му е пратило и лимузина. Как е стигнал до хотела?
— Ъъъ… не, пристигнал с такси от летището. Самолетът му кацнал по-рано и колата на студиото още я нямало, така че взел такси. Каза, че именно затова Ървинг бил пред него на рецепцията. Пристигнали по едно и също време, но Рапорт трябвало да чака бакшиша да му издаде касова бележка, а това продължило цяла вечност. Беше малко ядосан от тази история. Бил уморен до смърт заради часовата разлика. Искал по-скоро да се прибере в бунгалото си.
За момент Бош усети леко трепване в корема си. Беше смесица от инстинкт и осъзнаване, че всичко в този свят си има определено място. Истината се разкриваше на праведните. Често изпитваше това чувство в момента, когато нещата по някой случай започваха да се подреждат.
— Джери — каза той, — Рапорт каза ли ви с коя таксиметрова компания е пътувал до хотела?
— Имаш предвид името ли?
— Да, нали знаеш — „Вали каб“, „Уелоу каб“ и така нататък. Името е изписано на вратите на колата.
— Не каза, но какво общо има това?
— Може би нищо. Взе ли номера на мобилния му?
— Не, но ще остане в хотела цяла седмица.
— Да. Вярно. Виж какво, Джери. Искам с партньора ти да се върнете в хотела и да питате за човека на пожарната стълба. Разберете дали някой е имал някаква работа през онази нощ, че да му се е налагало да използва стълбата. И проверете какви са им униформите.
— Стига, Бош. Станало е най-малко два часа преди Ървинг да падне. А може би и повече.
— Не ми пука, ако ще да са два дни. Искам да отидете там и да започнете да задавате въпроси. Изпрати ми доклада, когато приключите. Чакам го до довечера.
Прекъсна връзката и се обърна към Чу.