Бош затвори и докато чакаше пристигането на касовата бележка, се обади на Дейна Роузън, секретарката на Джордж Ървинг. Попита я за писмото до градската комисия, което беше намерил в папката.
— Това копие ли е, или оригиналът, който не е бил изпратен?
— О, не, изпратихме го. Изпращаме индивидуално писмо до всеки член на комисията. Това беше първата стъпка в обявяването, че ще кандидатстваме за франчайза в Холивуд.
Докато разговаряха, Бош гледаше писмото. Датата беше отпреди две седмици.
— Получихте ли някакъв отговор? — попита той.
— Още не. Ако бяхме получили, щеше да е в папката.
— Благодаря, Дейна.
Бош затвори и продължи да преглежда папката на „Риджънт“. Попадна на защипани с кламер разпечатки, които вероятно бяха потвърждение на твърденията в писмото. Имаше копие на съобщение в „Таймс“, в което се разказваше как за последните четири месеца трети шофьор на „Блек енд Уайт“ бил арестуван в пияно състояние зад волана на таксито си. Съобщаваше се също, че по-рано той станал причина за катастрофа, довела до сериозни наранявания на возещата се в колата му двойка. Имаше също копия на доклади за други арести на пияни шофьори, както и серия актове срещу компанията. Всички нарушения, от преминаване на червен светофар до двойно паркиране, вероятно бяха съвсем рутинни и второстепенни в сравнение с арестите.
Документите ясно показваха защо Ървинг е смятал „Б & У“ за уязвими. Отмъкването на холивудския франчайз вероятно е щяло да бъде най-лесната поръчка, по която е работил.
Бош бързо прегледа докладите за арестите и го загриза любопитство. Забеляза, че във всеки доклад в блокчето за арестуващия полицай е въведен един и същи номер на значка. Три ареста за четири месеца. Изглеждаше повече от съвпадение едно и също ченге да е направило и трите задържания. Знаеше, че е възможно номерът на значката да е просто на дежурния, който е взел пробите за алкохол в управлението след прибирането на шофьорите. Но дори това изглеждаше необичайно и представляваше нарушаване на процедурата.
Вдигна телефона и се обади в „Личен състав“. Съобщи името и служебния си номер и каза, че иска справка по номер на значка. Прехвърлиха го на някакъв среден чиновник, който погледна екрана на компютъра си и му съобщи име, чин и управление.
— Робърт Мейсън, ПП, Холивуд.
Като Боби Мейсън. Дългогодишният приятел на Джордж Ървинг — до неотдавна.
Бош благодари и затвори. Записа си събраната информация и я прегледа. Не можеше да пренебрегне като случайност факта, че Мейсън е направил три ареста на пияни шофьори на „Б & У“ по времето, когато все още е бил приятел с човека, представляващ съперника на таксиметровата компания за холивудския франчайз.
Огради името на Мейсън в бележника си. Определено искаше да разговаря с патрулния полицай. Но не веднага. Трябваше да научи още много неща, преди да предприеме този ход.
Продължи с резюметата на арестите, в които се излагаше причината за задържането на шофьорите. Във всеки от случаите колите се движели странно. В едното резюме се отбелязваше, че под седалката на шофьора била намерена наполовина празна бутилка „Джак Даниелс“.
Бош забеляза, че в доклада не се споменава големината на бутилката, и за момент се замисли върху избора на думи — „наполовина празна“ вместо „наполовина пълна“ и различните интерпретации, които можеха да се направят от описанието. Но точно тогава Чу избута стола си до неговия и се облегна на бюрото му.
— Хари, май си надушил нещо.
— Да, може би. Искаш ли да се повозим?
18
„Блек енд Уайт Такси“ се намираше в Гауър, южно от „Сънсет“. Това бе индустриален район, зает от фирми, обслужващи филмовата индустрия. Складове за костюми, операторски ателиета, доставчици на реквизит. „Б & У“ заемаше едната от две долепени сгради, които изглеждаха стари и занемарени. Таксиметровата компания се помещаваше в едната, а другата беше на фирма, осигуряваща коли за филми. Бош беше посещавал фирмата при предишен случай и се бе възползвал от възможността да разгледа. Приличаше на музей, в който можеше да намери всяка кола, която му беше хващала окото от тийнейджърските години.
Двете хангарни порти на „Б & У“ бяха широко отворени. Бош и Чу влязоха. В краткия момент на слепота, докато очите им се приспособят към тъмното, едва не бяха ударени от излизащо на улицата такси. Отскочиха назад и изрисуваната на черни и бели карета импала мина между тях.