— Открито е съответствие със сексуален хищник, който изглежда идеален кандидат за извършител. С едно изключение.
Шулър разгъна листа и с Долан се наведоха над него, както бяха направили Бош и Чу по-рано.
— Какво има? — попита Долан, още не си бе дала сметка за датата на раждане. — Този тип изглежда идеален.
— Сега е идеален — съгласи се Бош. — Но по онова време е бил на осем.
— А стига бе! — изненада се Долан.
— Какви ги дрънкаш? — добави Шулър.
Долан придърпа листа към себе си, за да провери отново датата на раждане. Шулър се облегна назад и изгледа Бош подозрително.
— Значи мислите, че сме се издънили и сме смесили случаи — каза той.
— Не — отвърна Бош. — Лейтенантът поиска да проверим тази възможност, но не виждам никаква издънка от ваша страна.
— Значи е станало в лабораторията — рече Шулър. — Даваш ли си сметка, че ако са прецакали нещата в лабораторията, всеки адвокат в окръга ще започне да се съмнява в ДНК съвпаденията, открити там?
— Да, мина ми през ума — отвърна Бош. — Поради което историята трябва да си остане между нас, докато не разберем какво се е случило. Има и други възможности.
Долан вдигна листа.
— Да, а ако не става въпрос за никаква издънка? Ако кръвта на хлапето наистина е открита върху мъртвото момиче?
— Осемгодишно момче отмъква деветнайсетгодишно момиче от улицата, изнасилва я, удушава я и изхвърля тялото на четири преки от местопрестъплението? — усъмни се Чу.
— Може да е бил там — не се предаваше Долан. — Може това да го е направило хищник. Виждате досието му. Този тип подхожда идеално — с изключение на възрастта му.
Бош кимна.
— Може би — рече той. — Както казах, има и други възможности. Засега няма причини за паника.
Телефонът му отново избръмча. Извади го и видя, че пак е Киз Райдър. Две повиквания за пет минути. Реши, че е по-добре да отговори. Явно не ставаше дума за обяд.
— Трябва да изляза за момент.
Стана и отговори, докато излизаше в коридора.
— Киз?
— Хари, опитвах се да ти се обадя, за да те предупредя.
— На среща съм. За какво ще ме предупреждаваш?
— Ще бъдещ извикан по спешност от КНП.
— Искаш да се кача на десетия ли?
В новата сграда на Дирекцията на полицията кабинетът на началника се намираше на десетия етаж и си имаше просторна тераса с изглед към административния център.
— Не, на Сънсет Стрип. Ще ти кажат да отидеш на място и да поемеш един случай. Няма да ти хареса.
— Виж, лейтенант, току-що поех случай. Не ми трябва втори.
Реши, че официалното обръщение ще покаже, че е нащрек. Повикванията по спешност и назначенията от КНП винаги означаваха едно — висш пилотаж с политически оттенъци. Понякога беше трудно да се ориентираш в тях.
— Той няма да ти даде възможност да избираш, Хари.
„Той“ беше шефът на полицията.
— Какъв е случаят?
— Скачач от „Шато Мармон“.
— Кой по-точно?
— Хари, мисля, че е по-добре да изчакаш, докато шефът ти се обади. Просто исках да…
— За кого става дума, Киз? Познаваш ме достатъчно добре и знаеш, че мога да пазя тайна, докато престане да бъде такава.
Тя замълча за момент.
— Доколкото разбирам, не е останало много за разпознаване — пльоснал се е върху бетон след полет от седмия етаж. Но според първоначалното идентифициране става въпрос за Джордж Томас Ървинг. На четирийсет и шест…
— Ървинг като при Ървин Ървинг ли? Като съветник Ървин Ървинг?
— Бичът на ЛАПУ като цяло и на детектив Хари Бош в частност. Да, името е същото. Става въпрос за сина му и съветник Ървинг е настоял пред шефа именно ти да поемеш разследването. Шефът казал, че няма проблеми.
За момент Бош остана с увиснало чене, неспособен да отговори.
— Защо Ървинг иска точно мен? Посвети по-голямата част от кариерата си в полицията и политиката на опити да съсипе моята.
— На този въпрос нямам отговор, Хари. Знам само, че иска теб.
— Кога е станало това?
— Сигналът е постъпил към шест без четвърт сутринта. Доколкото разбирам, не е ясно кога точно се е случило.
Бош си погледна часовника. Случаят беше на повече от три часа. Беше твърде късно за включване в разследване на смъртен случай. Щеше да започне от неизгодна позиция.