— Няма да повярва. Не очакваме никакъв камион. Ще излезем от бизнеса заради такива като вас.
— Накарай го да повярва.
Бош изгледа свирепо диспечера и онзи се обърна към микрофона и повика Хуч Ролинс.
Бош и Чу излязоха от офиса и обсъдиха как да действат, когато шофьорът пристигне. Решиха да го изчакат да слезе от колата, преди да тръгнат към него.
Няколко минути по-късно пристигна очукано такси, което не беше мито най-малко от година и половина. Зад волана седеше мъж със сламена шапка. Той изскочи навън и извика:
— Къде са ми новите колела?
Бош и Чу го приближиха от двете страни. Когато се озоваха достатъчно близо, за да могат да го задържат при нужда, Бош заговори:
— Господин Ролинс, ние сме от ЛАПУ и искаме да ви зададем няколко въпроса.
Ролинс ги погледна объркано. По погледа му личеше, че се чуди дали да бяга, или да се бие.
— Какво?
— Казах, че искаме да ви зададем няколко въпроса.
Бош извади значката си, за да му покаже, че всичко е официално. Никой не можеше да избяга от закона.
— Какво съм направил?
— Доколкото знаем, нищо, господин Ролинс. Искаме да поговорим за нещо, което може би сте видели.
— Значи няма да ме насадите като другите момчета?
— Не знаем за какво говорите. А сега бихте ли дошли с нас до участъка в Холивуд, за да седнем и да поговорим на спокойствие?
— Арестуван ли съм?
— Засега не. Разчитаме, че ще пожелаете да ни сътрудничите и просто ще отговорите на няколко въпроса. След това ще ви върнем тук.
— Вижте, дойда ли с вас, смяната ми отиде.
Бош беше на път да изгуби търпение.
— Няма да ви отнемем много време, господин Ролинс. Моля ви да ни сътрудничите.
Ролинс явно разбра от тона му, че ще му се наложи да отиде с тях, без значение дали по трудния, или по лесния начин. Уличният прагматик в него избра лесния начин.
— Добре, да приключваме по-бързо. Не е нужно да ме закопчавате, нали?
— Никакво закопчаване — каза Бош. — Всичко ще мине тихо и кротко.
По пътя Чу седеше отзад с Ролинс, а Бош се обади в близкия участък и запази стая за разпит в детективското бюро. Пет минути по-късно въведоха Ролинс в помещение три на три метра с маса и три стола. Бош го настани на стола срещу другите два.
— Искате ли нещо, преди да започнем? — попита той.
— Какво ще кажеш за кола, пура и мацка? — изхили се Ролинс, но детективите останаха сериозни.
— Какво ще кажеш само за кола? — предложи Бош.
Бръкна в джоба си за дребни и намери четири монети по двайсет и пет цента. Даде ги на Чу. Той беше младшият партньор и на него се падаше удоволствието да се разходи до автомата за безалкохолни в другия край на коридора.
— И така, Хуч, хайде като за начало да ни кажеш цялото си име.
— Ричард Алвин Ролинс.
— Откъде е това „Хуч“?
— Нямам представа, човече. Открай време ми викат така.
— Какво имаше предвид с това, че не искаш да бъдеш насаден като другите момчета?
— Нищо, човече.
— Как ли пък не. Каза го. А сега ми кажи кой е бил насаден. Ще си остане зад тези четири стени.
— Ох, човече, нали знаеш. Само ни поглеждат и вече са ни обвинили в каране в пияно състояние и какво ли не още.
— И мислиш, че всичко това е нагласено?
— Стига, човече, това е пол-ю-тика. Какво очакваш? Така де, виж какво направиха с онова арменско копеле.
Бош си спомни, че един от арестуваните шофьори се казваше Храч Тартарян. Явно Ролинс имаше предвид него.
— Какво са направили?
— Просто си седи на стоянката, а ченгетата идват и го измъкват от колата. Той отказва да духа, а те намират бутилката под седалката и с него е свършено. Онази бутилка си е винаги там, човече. Стои си в колата и никой не кара пиян. Отпиваш глътка-две нощем, за да дойдеш на себе си. Всички обаче искат да научат как онези ченгета са разбрали за бутилката, нали се сещаш?
Бош се облегна в стола си и се опита да проумее казаното. Чу се върна, постави кутия кока-кола пред Ролинс и седна на мястото в ъгъла, отдясно на Бош.
— Кой стои зад тази конспирация срещу вас?
Ролинс вдигна ръце, сякаш искаше да каже: „Не е ли ясно кой?“.
— Съветникът, който оставя сина си да върши мръсната работа. Тоест, вършеше я. Сега е мъртъв.
— Откъде знаеш?
— Прочетох във вестника. Всички знаят.