Ролинс вдигна примирително ръце и обяви:
— Гроб съм.
19
След като оставиха Ролинс, продължиха към центъра и Дирекцията на полицията.
— Значи Макуилън — каза Чу. — Кой е той? Личи си, че името означава нещо за теб.
— Бивше ченге, както каза Ролинс.
— Познаваш ли го?
— Знам за него, но не съм го срещал.
— Е, каква е историята?
— Ченге, принесено в жертва на боговете на помирението. Изгуби работата си, защото правеше точно онова, на което го бяха учили.
— Стига си увъртал, Хари. Какво става?
— Такова, че трябва да се кача на десетия етаж и да поговоря с един човек.
— С шефа ли?
— Не, не с шефа.
— Значи за пореден път няма да кажеш на партньора си какво става, докато не решиш, че моментът е подходящ.
Бош не отговори. Смилаше събраната информация.
— Хари! На теб говоря.
— Чу, когато се приберем, искам да започнеш издирване по прякор.
— На кого?
— На мъж, който е бил известен като Чил в района на Северен Холивуд и Бърбанк преди около двайсет и пет години.
— Какво? Да не говориш за другия случай?
— Искам да намериш този тип. Инициалите му са Ч. Х. и са го наричали Чил. Явно е някакъв вариант на малкото му име.
Чу поклати глава.
— Аз бях дотук, човече. След това нещо приключвам. Не мога да работя така. Ще кажа на лейтенанта.
Бош кимна едва-едва.
— Да разбирам ли, че първо ще проведеш издирването?
Бош не се обади предварително на Киз Райдър. Просто взе асансьора до десетия етаж и влезе в КНП без никакви покани или уговорки. Озова се пред две бюра с двама адютанти зад тях. Насочи се към лявото.
— Детектив Хари Бош. Трябва да се видя с лейтенант Райдър.
Адютантът беше млад полицай в безупречна униформа с надпис „РИВЕРА“ на табелката. Той взе някакъв бележник и го изучава известно време.
— Тук не откривам нищо. Лейтенантът очаква ли ви? В момента е на среща.
— Да.
Ривера като че ли се изненада и му се наложи отново да направи справка с бележника.
— Седнете, ако обичате, детектив. Ще проверя дали е налице.
— Направете го.
Ривера не помръдна. Чакаше Бош да се отдалечи. Хари отиде при столовете, но остана прав до прозорците — характерната кула на Градския съвет запълваше по-голямата част от изгледа. Ривера вдигна телефона и позвъни, като закри с длан микрофона, докато говореше. Секунди по-късно затвори, но дори не погледна към Бош.
Бош отново се обърна към прозореца и погледна надолу. Видя телевизионен екип на стълбището пред Градския съвет — дебнеше поредната мръвка от някой политик, решил да пусне някаква новина. Запита се дали по мраморните стъпала няма да се спусне Ървинг.
— Хари?
Обърна се. Беше Райдър.
— Поразходи се с мен.
Прииска му се да не го беше казвала, но я последва, когато тя се обърна и мина през двойната врата на коридора, щом останаха сами, Райдър се обърна към него.
— Какво става? Имам хора в кабинета си.
— Трябва да поговорим. Веднага.
— Тогава говори.
— Не тук. Нещата се развиват. По начина, за който те предупредих. Шефът трябва да знае. Кой е в кабинета ти? Ървинг ли?
— Не, престани с тая параноя.
— Тогава защо разговаряме тук?
— Защото кабинетът ми е зает и защото ти поиска пълна конфиденциалност. Дай ми десет минути и ще се срещнем при Чарли Чаплин.
Бош отиде до асансьора и натисна копчето. Беше само едно — за надолу.
— Ще бъда там.
Сградата „Бредбъри“ се намираше на една пряка разстояние. Бош влезе през страничния вход на Трета и се озова в сумрачния вестибюл със стълбището. Там имаше пейка със статуя на Чарли Чаплин в прочутата му роля на Скитника. Бош седна в сенките до Чарли и зачака. „Бредбъри“ беше най-старата и най-красива сграда в центъра. В нея се намираха частни и полицейски офиси, както и помещенията за изслушване на Дисциплинарната комисия, използвани от Вътрешния отдел. Странен избор за тайна среща, но навремето с Райдър използваха точно това местенце.
Райдър закъсня с почти десет минути след първоначалните десет, но Бош нямаше нищо против. Използва времето да направи план на историята, която щеше да й разкаже. А тя бе сложна и все още се оформяше, като на места имаше дори импровизации.