— Бинго — каза Чу.
Бош се наведе към екрана. Имаше две попадения. Чилтън Арън Харди, на седемдесет и седем и все още с книжка, живеещ в Лос Аламитос. И Чилтън Арън Харди-младши, на петдесет и четири, с адрес Уудланд Хилс, предградие на Лос Анджелис.
— Топанга Кениън Булевард — прочете Бош адреса на по-младия Харди. — Не е отишъл много далеч.
Чу кимна.
— Уест Вали.
— Вижда ми се странно. Защо му е да остава тук?
Чу не отговори — знаеше, че той просто мисли на глас.
— Да видим снимката — каза Бош.
Чу извика снимката от книжката на Чилтън Харди-младши. През двайсет и шестте години след арестуването му в Северен Холивуд той бе изгубил повечето си коса и кожата му беше провиснала. Лицето беше сбръчкано от годините тежък живот. Но очите си оставаха същите. Твърди и безмилостни. Бош дълго се взира в снимката, без да каже нищо.
— Браво, добра работа. Разпечатай я.
— Ще ходим на гости на господин Харди ли?
— Още не. Ще действаме бавно и разсъдливо. През всички тези години Харди се е чувствал в достатъчна безопасност, за да остане в града. Трябва да се подготвим и да бъдем внимателни. Разпечатай старата и новата снимка. По две копия от всяка.
— Ще ги покажем на Пел ли?
— Да. И може би ще го повозим.
Докато Чу подреждаше снимките наред с фотографии на други престъпници, Бош се върна на бюрото си. Канеше се да се обади на Ана Стоун и да й каже за плана им, когато получи съобщение, от дъщеря си.
КАЗАХ НА МАЙКАТА НА АШЛИН, ЧЕ РАБОТИШ ПО СЛУЧАЙ. ТЯ КАЗВА, ЧЕ МОГА ДА ПРЕСПЯ ТУК СТАВА ЛИ?
Бош мисли доста, преди да отговори. Утре беше учебен ден, но Мади беше оставала там и преди, когато той беше в командировка. Майката на Ашлин беше много гостоприемна и смяташе, че по някакъв начин помага на закона, като се грижи за Мади, докато баща й преследва убийци.
Запита се обаче дали в случая не става въпрос за нещо друго. Да не би дъщеря му да освобождаваше терена за Ана?
Едва не й се обади, но предпочете да продължи с текстовите съобщения, защото не искаше Чу да става свидетел на разговора им.
СИГУРНА ЛИ СИ? НЯМА ДА СЕ БАВЯ МНОГО. МОГА ДА ТЕ ВЗЕМА НА ВРЪЩАНЕ.
Тя бързо отговори, че е сигурна и че иска да преспи у Ашлин. Минали през дома след училище, за да вземат дрехи. Накрая Бош й писа, че е съгласен.
Обади се на Ана да й каже, че ще се видят преди осем. Тя отговори, че могат да използват една от стаите за консултации, за да покажат на Пел снимките.
— А можем ли да го вземем с нас? Има ли някакви правила в това отношение?
— Къде ще го водите?
— Разполагаме с адрес. Смятаме, че Пел е живял там с майка си и с онзи тип. Искам да видя дали ще познае мястото. Някаква жилищна кооперация е.
Известно време Ана не отговори — вероятно обмисляше как ще се отрази на Пел да види мястото, където е бил тормозен като дете.
— Няма правила — най-сетне рече тя. — Може да напуска центъра. Но мисля, че аз също трябва да дойда. Може да реагира зле. По-добре е да съм с него.
— Мислех си, че имаш среща. Каза, че трябва да работиш до осем.
— Просто трябва да си отработя часовете. Днес дойдох по-късно, защото си мислех, че довечера ще имам сесия. Проверяват ни. Не искам да имам проблеми заради това, че съм работила шест часа.
— Ясно. Е, ще дойдем след около час. Пел ще се е прибрал ли от работа?
— Той вече се върна. Ще ви чакаме. Това променя ли плановете за вечеря?
— Не и от моя страна. Очаквам я с нетърпение.
— Добре. Аз също.
21
Бош и Чу пътуваха отделно до Долината, за да не им се налага после да се бутат в натоварения трафик към центъра. Чу щеше да продължи по магистрала 134 към дома си в Пасадена, а Бош щеше да остане в района, докато дойде време за вечерята с Ана Стоун.
Докато пътуваше по магистрала 101, Уиткомб от управлението в Холивуд най-сетне се обади.
— Извинявай, Хари. Хвана ме насред работа и просто забравих да ти се обадя. С какво мога да ти помогна?
— Имаш ли в участъка патрулно ченге на име Робърт Мейсън?
— Да, Боби Мейсън. Но той работи втора смяна, а аз първа, така че не го познавам много добре. Какво за него?
— Гледах, че е извършил едни арести, свързани със случай, по който работя. Искам да поговоря с него по въпроса.