Выбрать главу

— Работиш върху случая в „Шато“ с хлапето на Ървин Ървинг, нали?

На Бош му се стори странно някой да нарича Джордж Ървинг „хлапе“.

— Точно така.

— За какви арести става въпрос?

— Три, за шофиране в пияно състояние.

— Какво общо има това със случая?

Бош замълча за момент с надеждата, че така ще намекне на Уиткомб, че търси информация, а не се опитва да разгласява такава.

— Просто подробност — каза най-сетне. — Какво си чувал за Мейсън? Добре ли се представя?

Говореше кодирано — опитваше се да разбере дали Мейсън има съмнителна репутация.

— Доколкото чух, вчера бил доста разстроен — отвърна Уиткомб.

— Защо?

— Заради „Шато“. Май са били стари приятели със сина на съветника. Чух, че дори били в един клас в академията.

Бош се насочи към изхода за Ланкършим Булевард. Планът беше да вземе Чу от паркинга до станцията на метрото в Студио Сити.

Не искаше да разкрива пред Уиткомб колко важни са нещата, затова каза само:

— Да, и аз чух, че са се познавали.

— Така изглежда — каза Уиткомб. — Но това е всичко, което знам, Хари. Както казах, Мейсън работи втора смяна, а аз — първа. Почти приключих за днес. Има ли нещо друго?

Това беше неговият начин да каже, че не иска да се замесва в разговори за колега. Бош не можеше да го вини.

— Да. Знаеш ли в коя зона обикновено работи Мейсън?

Холивуд беше разделен на осем основни патрулни зони.

— Мога да проверя. В участъка съм.

Бош изчакан Уиткомб скоро се обади отново.

— Назначението му е в шест-Адам-шейсет и пет, вероятно обикновено работи там.

Периодът на едно назначение продължаваше двайсет и осем дни. Първото „шест“ се отнасяше за Холивуд. „Адам“ беше името на патрулната единица, а „шейсет и пет“ беше зоната. Бош не можеше да си спомни къде точно се намира тя и реши да импровизира.

— Шейсет и пет, това коридорът Ла Бреа ли беше?

— Точно така, Хари.

Помоли Уиткомб да не споменава на никого за разговора, благодари му и затвори.

Обмисли ситуацията и си даде сметка, че Ървин Ървинг е недосегаем. Ако Мейсън беше арестувал шофьорите на „Б & У“ с цел да осигури франчайза на „Риджънт“, вероятно го беше направил по молба на бившия си приятел и колега от академията, Джордж Ървинг. Трудно можеше да се докаже, че съветникът има нещо общо с това.

Влезе в паркинга и го обиколи, като се оглеждаше за партньора си. След като стана ясно, че е пристигнал пръв, спря на главната алея и зачака. Забарабани по таблото и си даде сметка, че е разочарован от признанието, че действията на Ървин Ървинг може и да не са довели до смъртта на сина му. Ако съветникът бъдеше обвинен, че е продал влиянието си в полза на „Риджънт“, това щеше да изглежда съмнително. Ървинг можеше да възрази, че цялата схема е била замислена и изпълнена от мъртвия му син, а Бош не вярваше, че би се посвенил да го направи.

Свали прозореца, за да подиша свеж въздух. Опита се да се избави от безпокойството, като се прехвърли на другия случай и се замисли за Клейтън Пел и какво да правят с него. После си помисли за Чилтън Харди и си даде сметка, че не иска да се откаже от възможността да зърне човека, който бе основната мишена в разследването на случая „Лили Прайс“.

Предната врата се отвори и Чу се намести до него. Бош беше така погълнат от мислите си, че не го беше видял да влиза в паркинга.

— Давай, Хари.

— Знаеш ли, размислих. Искам да обръснем адреса на Харди, може би дори да го видим какво представлява, ако изкараме късмет.

— „Обръснем“?

— Като при „бръснещ полет“. Да видим кое как е, преди да се върнем за сериозна работа. После отиваме да се видим с Пел. Нещо против?

— Нищо.

Бош излезе от паркинга и се върна на магистрала 101, движението на запад към Уудланд Хилс беше натоварено. Двайсет минути по-късно излезе на Топанга Кениън Булевард и пое на север.

Адресът на Чилтън Харди се оказа двуетажна жилищна кооперация близо до големия супермаркет на Уест Вали. Сградата беше голяма, заемаше пространството от тротоара до задна алея с подземен паркинг. След като я обиколи, Бош паркира пред централния вход и с Чу слязоха от колата. Докато оглеждаше мястото, Бош изпита смътното чувство, че вижда нещо познато. Сградата имаше сиви стени и бели первази в стил Кейп Код, с навеси на тъмносини и бели ивици над прозорците отпред.