— Ще пусна музика и ще донеса чаши. Сега се връщам.
Включи дивидито, но не беше сигурен какъв диск е сложен. След малко чу саксофона на Франк Морган — всичко беше наред. Продължи по коридора и набързо разчисти спалнята и банята, извади чисти чаршафи и оправи леглото. Отиде в кухнята, грабна две винени чаши и се върна на терасата.
— Чудех се какво се е случило — каза Ана.
— Трябваше да подредя поне мъничко — отвърна той.
Наля виното. Чукнаха се и отпиха, после Ана се приближи и се целунаха за първи път. Останаха така, докато тя не се отдръпна.
— Съжалявам, че те натоварих с всичко това, Хари. Моята сапунена опера.
Бош поклати глава.
— Не е никаква сапунена опера. Той е твой син. Децата ни са нашите сърца.
— „Децата ни са нашите сърца.“ Хубаво звучи. Кой го е казал?
— Не знам. Май аз.
Тя се усмихна.
— Не ми прилича на нещо, което би казал един корав и обръгнал детектив.
Бош сви рамене.
— Може би не съм такъв. Живея с петнайсетгодишно момиче. Мисля, че тя ме размеква.
— Притесних ли те, че бях толкова пряма днес?
Бош се усмихна и поклати глава.
— Хареса ми онова, което каза за губенето на време. Още първата вечер и двамата почувствахме връзката. И ето ни тук. Щом всичко е наред, не искам да губим време.
Тя сложи чашата си на парапета и се приближи до него.
— Да, ето ни тук.
Бош остави чашата си до нейната. Пристъпи напред и постави длан отзад на шията й. Приближи още повече и я целуна, като с другата ръка я притисна към себе си.
Накрая тя отдели устни от неговите и останаха буза до буза. Той усети как ръката й се плъзга под сакото му и продължава нагоре.
— Забрави за луната и виното — прошепна тя. — Искам да влезем вътре.
— Аз също — отвърна той.
24
В десет и половина Бош изпрати Ана Стоун до колата й. Тя беше карала след него от ресторанта. Каза му, че няма да може да прекара нощта с него, и той нямаше нищо против. Стигнаха до колата, прегърнаха се и дълго останаха така. Бош се чувстваше добре. Бяха прекарали великолепно в спалнята. Отдавна беше чакал човек като Ана.
— И да ми се обадиш, като се прибереш, нали?
— Всичко ще бъде наред.
— Знам, но въпреки това ми се обади. Искам да знам, че си се прибрала благополучно.
— Добре.
Вгледаха се един в друг.
— Прекарах чудесно, Хари. Надявам се, ти също.
— Знаеш го.
— Добре. Искам да го направим отново.
Той се усмихна.
— Аз също.
Тя се откъсна от прегръдката му и отвори колата.
— И то скоро — добави, докато се качваше.
Той кимна усмихнат. Тя запали колата и потегли. Хари остана загледан след нея, докато светлините на стоповете й не изчезнаха зад завоя, след което отиде при своята кола.
Бош влезе в паркинга зад участъка в Холивуд и паркира на първото свободно място. Надяваше се да не е закъснял. Слезе и тръгна към задния вход. Телефонът му избръмча и той го извади от джоба си. Беше Ана.
— Прибра ли се?
— Успях. Ти къде си?
— В холивудския участък. Трябва да се видя с един човек от втора смяна.
— Аха, значи затова ме изхвърли така.
— Всъщност май ти каза, че трябва да си вървиш.
— Е, добре тогава. Забавлявай се.
— Работя. Ще ти се обадя утре.
Бош влезе и продължи по коридора към офиса на дежурните. Имаше две задържани момичета, закопчани с белезници за дългата пейка в средата на коридора. Чакаха да бъдат регистрирани и пратени в ареста. Приличаха на холивудски проститутки, сгащени на улицата.
— Хей, можеш ли да ми помогнеш? — попита едната, докато Бош минаваше покрай нея.
— Не и тази вечер — отвърна той.
Надникна в дежурния офис. Вътре имаше двама сержанти, които изучаваха графика за дневната смяна. Не се виждаше лейтенант. Това означаваше, че нощната смяна още е горе на инструктаж и че не е закъснял. Почука на стъклото до вратата. Сержантите се обърнаха.
— Бош от „Грабежи и убийства“. Може ли да повикате Адам-шейсет и пет? Трябва ми за десет минути.
— Вече идва. Той е първият.
Забавяха редуването на смените кола след кола, така че никой участък да не е без патрул. Обикновено в първата кола пътуваше старшият полицай или патрулът, който е имал най-тежкото дежурство.