Бош зачака мълчаливо, но това беше всичко. Тръгна към Мейсън и посочи един стол.
— Сядай.
Този път Мейсън се подчини и си придърпа стол от отдел „Грабежи“. Бош се върна на мястото на Едгар и двамата седнаха един срещу друг от двете страни на пътеката между „Грабежи“ и „Убийства“.
— Разкажи ми за тази молба от съветника.
— Познавам отдавна Джордж Ървинг. Заедно бяхме новобранци в академията. Останахме близки и след като той отиде да учи право. Бях шафер на сватбата му. По дяволите, дори му наех апартамента за медения месец.
Посочи зад себе си към кабинета на лейтенанта, сякаш той е бил въпросният апартамент.
— Срещахме се по рождени дни, по празници… покрай него се запознах с баща му и видях много неща през годините.
— Добре.
— Миналото лято, през юни… не помня точната дата… отидох на парти на момчето на Джордж. То…
— Чад.
— Да, Чад. Току-що беше завършил гимназия с отличие и щеше да продължи в университета в Сан Франциско. Организираха празненство в негова чест и отидох с жена ми, Санди. Съветникът също беше там и си поговорихме, предимно глупости за участъка. Опитваше се да ми обясни защо Градският съвет ни прецаква с парите и разни подобни неща. А накрая ми спомена уж между другото, че имал оплакване от своя избирателка. Взела такси от един ресторант в Холивуд, а шофьорът бил пиян. Колата воняла на бъчва и онзи явно бил вързал кънките. След няколко преки, дамата му казала да спре и слязла. Таксито било на „Блек енд Уайт“, така че той ме помоли да държа под око шофьорите, защото можело да стане проблем. Знаеше, че работя втора смяна и може да видя нещо. Това е всичко. Няма никакви конспирации и никакви глупости. Съобразявах се с думите му, докато патрулирах, и няма нищо нередно. Тогава всяко задържане на шофьорите изглеждаше съвсем основателно.
Бош кимна. Ако историята беше вярна, Мейсън наистина не бе направил нищо лошо. Само че разказът му отново връщаше Ървин Ървинг в картината. Големият въпрос за прокурора и дори за съдебните заседатели щеше да бъде именно съветникът. Дали е използвал ловко влиянието си, за да подпомогне клиента на сина си, или е бил мотивиран единствено от загрижеността си за безопасността на хората? Границата беше много тънка и Бош се съмняваше, че въпросът изобщо ще стигне до заседателите. Ървинг беше твърде умен. Бош обаче остана заинтригуван от онова, което Мейсън каза накрая. „Тогава“ в тези събития нямало нищо нередно.
— Съветникът каза ли ти кога е дошло оплакването и как точно е стигнало до него?
— Не, не ми каза.
— Подобни сигнали подавали ли са се и друг път през лятото?
— Не помня, но може и да не съм разбрал за тях, ако трябва да съм честен. Работя в системата от доста години и имам известни привилегии, ако могат да се нарекат така. Обикновено излизам пръв и се прибирам пръв. Имам предимство при избирането на отпуск, такива неща. Често се случва да пропускам инструктажите. Наслушал съм се на такива и не ми понася да седя в онази малка стаичка и да слушам все едно и също. Партньорът ми обаче, който е новобранец, не пропуска нито един и ми казва, ако има нещо важно. Така че тази МОС може и да е минавала. Просто ме е нямало.
— Но партньорът ти не е споменавал подобно нещо, така ли?
— Не, но ние вече действахме по нея, така че не е било нужно. Още на първата смяна след партито започнах да спирам таксита. Така че не е имало нужда да ми казва, ако е постъпил сигнал. Разбираш ли?
— Да.
Бош извади бележника си и го отвори. За Мейсън нямаше нищо записано, но му трябваше време да се съсредоточи и да измисли следващия си въпрос. Започна да прелиства страниците.
— Хубав е — отбеляза Мейсън. — Номерът на значката твоят ли е?
Той посочи бележника.
— Да.
— Откъде се сдоби с това нещо?
— От Хонконг. Знаеше ли, че приятелят ти Джордж Ървинг е работил за таксиметрова компания, която се надява да измъкне франчайза на „Блек енд Уайт“? Знаеше ли, че арестите за шофиране в пияно състояние могат да му помогнат?
— Както казах, не и тогава. Не и миналото лято.
Мейсън избърса длани в бедрата си. Стигаха до тема, която го караше да се чувства неудобно.