— Мейсън ще свидетелства ли?
Бош сви рамене.
— Не съм го питал, но той знае как стоят нещата. Ченге е и харесва работата си — достатъчно, за да сложи край на приятелството си с Джордж Ървинг, когато е разбрал, че е бил използван. Знае, че ако го призоват и откаже, с кариерата му е свършено. Мисля, че ще свидетелства. Изненадан съм, че не се появи днес. Мислех си, че ще има малко фойерверки.
Райдър огледа тълпата. Службата беше приключила и хората започваха да се разотиват, като вървяха по алеята към колите си.
— Не ни трябват фойерверки тук, Хари. Видиш ли го, отпрати го.
— Всичко приключи. Той не дойде.
— Какъв е следващият ти ход?
— Днес е големият ден. Ще привикам Макуилън за разговор.
— Не разполагаш с достатъчно доказателства, за да го обвиниш.
— Може би. Пратих партньора си с екип криминалисти в хотела. Правят второ претърсване. Ако успеем да напъхаме Макуилън в онзи работен костюм или да го сложим на стълбата, край.
— Голямо „ако“.
— Да не забравяме също часовника му и възможността той да отговаря на следите от ожулванията по гърба.
Райдър кимна.
— Това може и да свърши работа, но както сам спомена, не е достатъчно доказателство. Нашите експерти ще кажат, че следите съответстват. Неговите пък ще твърдят, че не съответстват.
— Да. Виж, лейтенант, изглежда скоро ще си имам компания. Май е по-добре да стоиш настрана.
Тя се огледа и попита:
— Кой?
— Ървинг ме наблюдава, но се преструва, че не го прави. Мисля, че всеки момент ще тръгне насам. Май чака да си тръгнеш.
— Добре, в такъв случай те оставям. Късмет, Хари.
— Ако това е нужно. До скоро, Киз.
— Поддържай връзка.
— Разбрано.
Райдър тръгна към групата около шефа на полицията и Ървин Ървинг почти незабавно се насочи към Бош.
Хари понечи да се обърне към него, но съветникът го изпревари.
— Ужасно е да заровиш сина си в земята и дори да не знаеш защо си е отишъл — каза той.
Бош премълча. Беше решил, че сега не е времето да се изправя срещу него. Имаше още работа за вършене. Първо Макуилън, после Ървинг.
— Разбирам — каза той. — Надявам се в най-скоро време да имам нещо за вас. През следващите ден-два.
— Това не е достатъчно, детектив. Не се обаждате, а онова, което чувам за вас, не ме успокоява. Да не би да работите и по друг случай?
— Сър, имам много отворени случаи и работата по тях не спира само защото някой политик е дръпнал конците и ми е възложил ново разследване. Достатъчно е да знаете, че работя по случая и ще имам новини за вас преди края на седмицата.
— Искам нещо повече от новини, Бош. Искам да знам какво се е случило и кой е причинил това на сина ми. Ясно ли се изразих?
— Разбира се, ясно се изразихте. А сега бих искал да поговоря няколко минути с внука ви. Бихте ли…
— Моментът не е подходящ.
— Моментът никога няма да бъде подходящ, съветник. Но щом настоявате за резултати, не можете да ми пречите да си върша работата. Трябва да поговоря със сина на жертвата. В момента той гледа към нас. Бихте ли му махнали да дойде, ако обичате?
Ървинг се обърна и видя, че Чад стои сам до гроба. Направи му знак да приближи. Младежът тръгна към тях и Ървинг ги представи.
— Съветник, мога ли да поговоря с Чад насаме, ако нямате нищо против?
Ървинг го изгледа като предател, но реши да не се обажда пред внука си.
— Разбира се — каза той. — Ще бъда при колата. След малко тръгваме, Чад. Детектив? Искам в най-скоро време новини от вас.
— Ще ги имате, сър.
Бош хвана Чад Ървинг за лакътя и го поведе настрани. Тръгнаха към групичка дървета в центъра на гробището. Там имаше сянка и можеха да поговорят насаме.
— Чад, съжалявам за смъртта на баща ти. Аз я разследвам и се надявам, че много скоро ще разбера какво се е случило.
— Добре.
— Хич не ми е приятно да те тормозя в такъв труден момент, но имам няколко въпроса, след което си свободен.
— Както кажете. Лично аз не знам нищо.
— Зная, но трябва да говорим с всеки от семейството. Обичайна практика. Да започваме. Кога за последен път разговаря с баща си? Спомняш ли си?