— Това ми прилича на безизходица, детектив Бош. С или без вас, материалът е факт и трябва да го напиша днес.
— Добре, колко време можете да ми дадете? Ще ви се обадя.
Последва пауза и на Бош му се стори, че чува тракане на клавиатура.
— Крайният ми срок е в пет следобед. Трябва да ви чуя преди това.
Бош си погледна часовника. Беше получил три часа. Смяташе, че ще са достатъчни, за да се добере до Макуилън. След като го задържеше, нямаше да има значение какво пише в интернет и колко репортери и продуценти ще звънят на телефона му или в отдела за връзки с медиите.
— Дайте ми прекия си номер — каза той. — Ще ви се обадя преди пет.
Нямаше намерение да го прави, но въпреки всичко си записа името и номера в бележника си.
Веднага щом затвори, се обади на Киз Райдър по мобилния си. Тя отговори веднага, но като че ли пътуваше в кола.
— Да, Хари?
— Сама ли си?
— Да.
— От „Таймс“ са надушили. Информацията е изтекла или от шефа, или от съветника. И в двата случая съм прецакан, ако се разчуе прекалено рано.
— Чакай малко, чакай малко. Откъде разбра?
— Току-що ми се обади репортерката. Знае, че работим върху убийство и че имаме заподозрян бивше ченге. Разказали са й всичко.
— Коя е репортерката?
— Емили Гомес-Гонзмарт. Досега не бях разговарял с нея, но името ми е познато. Казват, че я наричали Гончето, защото никога не изпуска история.
— Е, тя не е от нашите.
Иначе казано, Гончето не беше в списъка на одобрените и доверени репортери, с които имаше вземане-даване шефът на полицията. Това означаваше, че източникът й е Ървин Ървинг или някой от неговия екип.
— Казваш, че знаела, че имаш заподозрян? — попита Райдър.
— Точно така. Знае всичко, с изключение на името. Знаеше, че е прибран или предстои да бъде.
— Наясно си, че репортерите често се преструват, че знаят повече, отколкото знаят в действителност. Това е един от начините им да те подлъжат да се разприказваш.
— Знаеше, че имаме заподозрян и че е бивше ченге, Киз. Това не беше блъф. Казвам ти, знае всичко. По-добре вие там горе вдигнете телефона и насолете здравата Ървинг. Става въпрос за сина му, а той пречи на разследването. Защо? Има ли някаква политическа изгода да го прави?
— Не, няма. Именно затова не съм убедена, че информацията е изтекла от него. И между другото, бях в кабинета на шефа, когато той му се обади по телефона и му съобщи последните новини. Не спомена за заподозрения, защото знаеше, че Ървинг ще настоява да научи името му. Каза му за белезите по гърба и за душащата хватка, но не и че сме по следите на конкретен човек. Каза, че още работим по случая.
Бош замълча и се замисли за значението на всичко това. Определено миришеше здраво на политика и той знаеше, че не може да се довери на никого, с изключение на Киз Райдър.
— Хари, в момента съм в колата. Съветвам те да влезеш в сайта на „Таймс“. Пусни търсене по името на репортерката. Виж какво ще излезе в предишните й материали. Провери дали и друг път е писала за нещо, свързано с Ървинг. Може някой от екипа му да поддържа връзка с нея и това да си проличи от другите й статии.
Идеята определено си я биваше.
— Добре, ще го направя, но нямам много време. Въпросът с Макуилън стана належащ. Веднага щом партньорът ми се върне, отиваме да го приберем.
— Сигурен ли си, че си готов?
— Май нямам друг избор. Материалът ще излезе в интернет в пет часа. Трябва да го пипнем преди това.
— Обади ми се веднага щом го направите.
— Дадено.
Бош затвори и незабавно се обади на Чу, който вече трябваше да е приключил в „Шато Мармон“.
— Къде си?
— Връщам се. Нищо не открихме, Хари.
— Няма значение. Днес ще приберем Макуилън.
— Ти решаваш.
— Да, аз решавам и го направих. Чакам те.
Затвори и остави телефона на бюрото. Забарабани с пръсти. Положението никак не му харесваше. Действията му по разследване да се диктуват отвън. Никога не му беше харесвало. Да, планът беше да приберат Макуилън и да го подложат на разпит. Но преди това подготвяше обстановката. А сега някой я беше нагласил вместо него и това го караше да се чувства като тигър в клетка. Яростен тигър, готов да замахне с лапа през решетките и да разкаже играта на първия, който му попадне.