Стана и отиде при бюрото на Тим Марсия.
— Лейтенантът вътре ли е?
— Да.
— Може ли да вляза? Трябва да й докладвам за хода на разследването.
— Цялата е твоя, стига да я накараш да отвори.
Бош почука на вратата на страдащата от агорафобия Дювал. След кратка пауза тя отговори и той влезе. Тя работеше нещо на компютъра, вдигна поглед да види кой е и заговори, без да спира да пише.
— Какво става, Хари?
— Става това, че днес ще извърша арест по случая „Ървинг“.
Това я накара да спре.
— Планът е да го накараме да дойде доброволно. Но ако не се получи, ще трябва да го закопчаем.
— Благодаря, че ме държиш в течение.
Бош не й беше докладвал вече двайсет и четири часа, а през това време се случиха много неща. Той придърпа един стол пред бюрото й и седна. Представи й кратката версия и десет минути по-късно стигна до телефонния разговор с репортерката.
— Моя е вината, че не те държа в течение — призна той. — Нещата просто се развиваха много бързо. От кабинета на началника са се разбързали и казват всичко на съветника. Днес на погребението разговарях с адютанта му.
— Да, сигурно трябва да се радвам, че ме държа на тъмно. Така не мога да бъда заподозряна, че съм пуснала информацията на „Таймс“. Някаква идея кой е бил?
— Предполагам, че е Ървинг или някой от хората му.
— Защо ще го прави? В крайна сметка няма да бъде представен в особено добра светлина.
Едва сега Бош се замисли за това. Тя беше права. Защо му трябваше на Ървинг да пуска информация, която в крайна сметка щеше да го опетни най-малкото с намек за корупция? Просто нямаше смисъл.
— Добър въпрос — призна той. — Но нямам отговор. Знам само, че по някакъв начин от другата страна на улицата са разбрали.
Дювал погледна към щорите, които скриваха прозореца, гледащ към сградата на „Таймс“. Сякаш параноята й спрямо репортерите се беше оправдала. Бош стана. Беше казал всичко, което имаше за казване.
— Искаш ли подкрепление, Хари? — попита Дювал. — С Чу ще се справите ли сами?
— Мисля, че да. Макуилън няма представа какво му предстои. А и, както казах, искаме да дойде доброволно.
Тя се замисли и накрая кимна.
— Добре, дръж ме в течение. Но този път навреме.
— Добре.
— Това означава довечера.
— Ясно.
Бош се върна в кабинката. Чу още го нямаше.
Беше погълнат от идеята, че изтичането на информацията не е станало от лагера на Ървинг. В такъв случай оставаше кабинетът на началника и възможността да са предприети ходове, за които Киз Райдър не знае или крие от него. Седна пред компютъра си и отвори сайта на „Таймс“. Въведе „Емили Гомес-Гонзмарт“ в полето за търсене.
След малко се зареди пълна с цитати страница — заглавията на статиите, подредени по дати в низходящ ред и илюстриращи кариерата на репортерката. Започна да превърта надолу и бързо стигна до заключението, че Гончето не е отразявала политиката и управлението на града. През последната година нямаше материали, свързани по някакъв начин с Ървин или Джордж Ървинг. Изглежда се беше специализирала в криминалните новини. Спираше се върху някое престъпление, описваше жертвите и семействата им. Бош отвори няколко от тях, прочете началните абзаци и се върна на списъка.
Върна се повече от три години назад, но не видя нищо, което да свързва Гомес-Гонзмарт с някой от замесените по случая „Джордж Ървинг“. И тогава едно заглавие от началото на 2008 година привлече вниманието му.
Отвори статията. Започваше се с историята на възрастна жена, притежаваща аптека в Чайнатаун, която повече от трийсет години плащала месечна такса за защита на някакъв бос на китайската мафия. След това материалът продължаваше с описание на собственици на дребен бизнес, спазващи вековната хонконгска традиция да плащат на престъпните синдикати за сигурността си. Повод за написването на статията беше убийството на собственик на жилищна кооперация в Чайнатаун, за което се подозираше, че е дело на китайската мафия.
Бош замръзна, когато стигна до деветия абзац.
„Триадите са живи и процъфтяват в Ел Ей — каза детектив Дейвид Чу от Звеното за борба с азиатската престъпност на ЛАПУ. — Те тормозят хората по същия начин, по който са го правили в продължение на триста години в Хонконг.“