— Детективи — каза той. — Какво мога да направя за вас?
— Марк Макуилън? — попита Бош.
— Същият.
— Детективи Бош и Чу, ЛАПУ. Искаме да ви зададем няколко въпроса.
Макуилън отново кимна и се обърна към другия диспечер.
— Анди, ще удържиш ли фронта? Надявам се, че няма да отнеме много време.
Другият мъж кимна и направи знак, че всичко е под контрол.
— Всъщност може и да отнеме — рече Бош — По-добре намерете някой да ви замести.
Макуилън заговори, без да поглежда към Бош.
— Анди, обади се на Джеф и му кажи да дойде. Ще се върна колкото се може по-скоро.
Бош се обърна, посочи вратата и Макуилън тръгна към изхода. Беше облечен с торбеста риза, която не бе напъхал в панталоните си. Бош остана зад него, като не сваляше очи от ръцете му. Когато излязоха в гаража, постави длан на гърба на Макуилън и го насочи към едно такси, вдигнато на стенд.
— Бихте ли поставили ръце на колата за момент?
Макуилън се подчини и китките му се показаха над маншетите на ризата му. Бош видя онова, на което се беше надявал — военен часовник на дясната китка. С голям стоманен циферблат с релефи.
— Разбира се — каза Макуилън. — И още отсега ще ви кажа, че отпред и отдясно на колана ми ще намерите малък двуцевен пистолет, който обичам да нося. Тази работа не е от най-безопасните на света. Знам, че вашата е по-трудна, но ние тук работим по цяла нощ и вратата на гаража е винаги отворена. В края на смяната всеки водач предава парите си, а понякога и самите шофьори не са от най-приятните типове, ако разбирате какво искам да кажа.
Бош се пресегна през обемистото му шкембе и намери оръжието. Извади го и го вдигна, за да го покаже на Чу. Беше „Кобра Деринджър“ с къса цев. Хубав и малък, макар и не особено ефективен пистолет. Можеше да изстреля два куршума калибър 38, които да нанесат известни поражения, ако го използваш от близко разстояние. Пистолетът фигурираше в списъка на регистрираните оръжия на Макуилън, който Чу беше извлякъл от базата данни на АТО. Хари го прибра в джоба си и попита:
— Имате ли разрешение да носите скрити оръжия?
— Не точно.
— Да, така си и мислех.
Бош продължи с претърсването и напипа в предния ляв джоб нещо, за което бе сигурен, че е телефон. Остави го на мястото му, като се престори, че го е пропуснал.
— Да не би да претърсвате всеки, когото вземате за разпит? — попита Макуилън.
— Правила — отговори Бош. — Не можем да ви качим в колата без белезници, освен ако не сме ви претърсили.
Бош не говореше точно за правилата на управлението, а по-скоро за своите собствени. Когато видя кобрата в списъка на АТО, предположи, че тя е оръжието, което Макуилън обича да носи — нямаше кой знае каква друга причина човек да си купува джобен пистолет. Първата работа на Хари бе да отнеме него, както и всичко друго, което можеше да не фигурира в регистъра.
— Добре — каза той. — Да вървим.
Излязоха от гаража на яркото следобедно слънце. Детективите застанаха от двете страни на Макуилън и го поведоха към колата.
— Къде ще проведем този доброволен разговор? — поинтересува се Макуилън.
— В Дирекцията на полицията — отвърна Бош.
— Не съм виждал новата сграда, но ако всичко е същото, бих предпочел участъка в Холивуд. Наблизо е и ще мога да се върна по-бързо на работа.
Това беше началото на играта на котка и мишка. Основната цел на Бош беше Макуилън да продължи да сътрудничи. В момента, в който млъкнеше и кажеше, че иска адвокат, всичко спираше. Като бивше ченге, Макуилън беше достатъчно умен, за да знае това. И си играеше с тях.
— Можем да проверим дали имат място — каза Бош. — Партньоре, обади им се.
Беше използвал кодовата дума. Чу извади телефона си, а Хари отвори задната врата на седана и я задържа, докато Макуилън се качи. Затвори и направи знак на Чу над покрива на колата. Нямаше да ходят в Холивуд.
След като всички се качиха, Чу продължи да се преструва, че говори с дежурния лейтенант в детективското помещение в участъка в Холивуд.
— Лейтенант, обажда се детектив Чу от „Грабежи и убийства“. С партньора ми сме в района и бихме искали да използваме една от стаите ви за разпит за около час, ако е възможно. Можем да пристигнем към пет часа. Удобно ли ви е?