Последва дълго мълчание, нарушавано натри пъти от „Разбирам“. Накрая Чу благодари и затвори.
— Не става. Току-що са изтърбушили склад за незаконни дискове и трите им стаи са заети. Ще се освободят най-рано след два часа.
Бош погледна към Макуилън, сви рамене и каза:
— Май ще ви се случи да видите новата сграда.
— Така изглежда.
Беше сигурен, че Макуилън не се е вързал на постановката. По пътя се опита да завърже разговор, за да изкопчи някаква информация от него или поне да свали гарда му. Бившето ченге обаче знаеше номерата на занаята и мълча почти през цялото време. Това показа, че разговорът в ДП няма да е от лесните. Едва ли имаше по-трудно нещо от това да накараш бивше ченге да си развърже езика.
Бош нямаше нищо против, беше готов за предизвикателството и имаше няколко коза в ръкава си, които Макуилън със сигурност не беше предвидил.
След като стигнаха в Дирекцията на полицията, преведоха Макуилън през огромното помещение на „Грабежи и убийства“ и го вкараха в една от двете стаи за разпит на „Неприключени следствия“.
— Трябва да проверим някои неща и се връщаме — каза Бош.
— Знам как става — отвърна Макуилън. — Ще се видим след около час, нали?
— Не, няма да се бавим чак толкова.
Вратата се заключи автоматично и Бош тръгна по коридора до следващата врата. Влезе в стаята с видеоапаратурата, пусна записващите устройства и отиде в общото помещение. Чу беше на бюрото си и отваряше пликовете с извлеченията за кредитните карти на Джордж Ървинг. Бош се настани на мястото си.
— Колко време ще го оставиш да къкри? — попита Чу.
— Не знам. Към половин час. При претърсването пропуснах телефона му. Може да се обади и да се изпусне, а ние да го запишем. Току-виж сме извадили късмет.
— Случвало се е. Мислиш ли, че тази нощ ще излезе оттук?
— Съмнявам се. Дори да не издаде нищо. Видя ли часовника му?
— Не, с дълги ръкави е.
— Аз го видях. Отговаря. Задържаме го, вземаме му часовника и го пращаме на криминалистите. Да проверят за ДНК и дали отговаря на раната. ДНК тестът ще отнеме време, но могат да съпоставят часовника с раната до утре по обед, след което отиваме в прокуратурата.
— Звучи добре. Ще си взема кафе. Искаш ли нещо?
Бош се обърна и изгледа партньора си. Чу беше с гръб към него, събираше отчетите за кредитните карти на купчина и подреждаше листата.
— Не, нищо.
— Щом ще го оставиш да къкри известно време, няма да е зле да прегледам тези хартии. Кой знае, може да излезе нещо.
Чу стана и прибра извлеченията в нова зелена папка.
— Да, кой знае.
Чу излезе, а Бош продължи да го наблюдава. После стана, отиде до кабинета на лейтенанта, надникна и каза на Дювал, че са прибрали Макуилън в първа стая и че е дошъл доброволно.
Върна се на мястото си и написа съобщение на дъщеря си, за да се увери, че се е върнала без проблеми от училище. Тя отговори бързо — телефонът бе продължение на ръката й и имаха установено правило никога да не забавят отговорите си.
ВСИЧКО Е НАРЕД. ПОМИСЛИХ СИ, ЧЕ СНОЩИ ЩЕ РАБОТИШ.
Бош не беше сигурен накъде бие тя. Беше си направил труда да заличи всяка следа от посещението на Ана Стоун. Отговори невинно, но тя го закова.
ДВЕ ВИНЕНИ ЧАШИ В БОША.
Винаги наричаха миялната на името на производителя. Бош осъзна, че е пропуснал един детайл. Замисли се и написа отговора.
БЯХА ПРАШАСАЛИ НА ЛАВИЦАТА ПРОСТО ГИ ИЗМИХ. НО СЕ РАДВАМ, ЧЕ ИЗПЪЛНЯВАШ ДОМАШНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.
Съмняваше се, че номерът ще мине, но изтекоха две минути, а отговор нямаше. Стана му неприятно, че не й казва истината, но сега не беше време да обсъжда романтичния си живот с дъщеря си.
След като реши, че е дал достатъчно преднина на Чу, взе асансьора до партера. Излезе на Спринг Стрийт, пресече и влезе в сградата на „Лос Анджелис Таймс“.
„Таймс“ имаше просторно кафене на партера. ДП пък можеше да се похвали единствено с машини за закуски и напитки. При откриването на новата полицейска централа преди няколко години „Таймс“ реши да се направи на добър съсед и осигури достъп до кафенето си за всички служители и сътрудници на ДП. Бош винаги беше смятал това за кух жест, мотивиран най-вече от надеждата на финансово затруднения вестник поне кафенето му да има някаква печалба, за разлика от другите отдели на някога мощната институция.