Политиката на управлението позволяваше едно удължаване на договора с три до пет години. След това освобождаването беше задължително. Бош беше кандидатствал за втория си договор преди година и благодарение на типичната полицейска бюрокрация му се наложи да чака повече от година, за да чуе новината от лейтенанта междувременно срокът на първоначалния му договор отдавна беше изтекъл. Чакаше с безпокойство, тъй като знаеше, че може да бъде освободен незабавно, ако комисията реши да не продължи договора му. Определено беше добре, че вече знаеше още колко време ще носи значката. И добрата новина вървеше с известна меланхолия. Когато получеше официалното съобщение на комисията, щеше да знае кога точно ще бъде последният му ден като ченге. Мислите му все се въртяха около това. Бъдещето му си имаше своите ограничения. Може би и той самият бе от хората, за които чашата е наполовина празна.
Чу беше решил да си даде почивка от въпросите и Хари се опита да не мисли за пенсионирането. Насочи вниманието си към пътя и Ървин Ървинг. Съветникът беше прекарал повече от четирийсет години в полицията, но така и не бе успял да стигне до върха. След цяла кариера точене за шефското място, то му беше отмъкнато под носа в разразила се политическа буря. Няколко години след това беше отстранен от управлението — с помощта на Бош. Подиграван, той се кандидатира в Градския съвет, спечели изборите и си постави за цел да отмъсти на учреждението, в което се бе трудил толкова много години. Беше стигнал дотам да гласува против всяко предложение за повишаване на заплатите на полицаите и разширяване на управлението. Винаги пръв надигаше глас за независима проверка или разследване на всяко съмнение за грешка или злоупотреба със служебно положение от страна на служителите. Най-тежкият му удар обаче дойде миналата година, когато пламенно подкрепи кампанията за икономии, която отряза половин милион от бюджета на управлението за заплащане на извънреден труд. Това удари всеки полицай по стълбицата.
Бош не се съмняваше, че сегашният шеф на полицията е сключил някаква сделка с Ървинг. Услуга за услуга. Бош щеше да поеме случая в замяна на нещо. Макар никога да не се бе смятал за отракан в политиката, Хари беше сигурен, че скоро ще разбере за какво точно става въпрос.
4
„Шато Мармон“ се намираше в края на Сънсет Стрил — знакова постройка на фона на Холивуд Хилс, която от десетилетия примамваше кинозвезди, писатели, рокаджии и техните антуражи. Бош беше влизал няколко пъти в хотела покрай разследване на случаи и издирване на свидетели и заподозрени. Познаваше огромното лоби с греди по тавана, оградения двор и плана на просторните апартаменти. Други хотели можеха да се похвалят с изумителни нива на комфорт и индивидуално обслужване. „Шато“ предлагаше чара на Стария свят и липса на интерес към личните работи. Повечето хотели имаха охранителни камери по всички публични места, скрити или не. В „Шато“ подобни неща почти липсваха. Единственото нещо, с което не можеше да се похвали никой друг хотел в района, бе възможността да се уединиш. Зад стените и високите му огради имаше свят без нежелано натрапване, в който онези, които не искаха да бъдат наблюдавани, можеха да дишат спокойно. Естествено докато нещата не се оплескат или докато личното поведение не стане публично.
„Шато“ се издигаше зад морето билбордове от двете страни на „Сънсет“, малко след Лоръл Кениън Булевард. През нощта хотелът се отличаваше с прост неонов знак, доста скромен по стандартите на Сънсет Стрип и още по-скромен през деня, когато светлините угасваха. Технически погледнато, той се намираше на Мармон Лейн, която се отделяше от „Сънсет“ и минаваше покрай сградата, за да продължи нагоре към хълмовете. Докато приближаваха, Бош забеляза, че Мармон Лейн е блокирана от временни заграждения. До оградата и пред хотела бяха паркирани две патрулни коли. Това му подсказа, че трупът се намира от западната страна или зад хотела. Спря зад един от черно-белите автомобили.