— По-добре се надявайте наистина да не мога да го докажа.
— Не, надеждата няма нищо общо в случая. Аз знам, че не можете да го докажете, защото не съм го направил.
— Да започнем отначало. Мразите Ървин Ървинг заради онова, което ви причини преди двайсет и пет години. Изкара ви на пангара, съсипа кариерата ви, ако не и живота ви.
— Омразата е трудна дума. Вярно, мразех го, но това отдавна е минало.
— Ами неделната нощ? Тогава мразехте ли го?
— Изобщо не съм си помислял за него.
— Правилно. Мислели сте за сина му Джордж. За човека, който този път се опитва да ви отнеме работата. Мразехте ли Джордж в неделя през нощта?
Макуилън поклати глава.
— Няма да отговоря на този въпрос. Не съм длъжен. Но независимо какво съм изпитвал към него, не съм го убил. Той сам го направи.
— Защо сте толкова сигурен?
— Защото ми каза, че ще го направи.
Бош беше готов едва ли не за всичко, но не и за това.
— Той ви го е казал?
— Точно така.
— Кога го направи?
— В неделя през нощта. В стаята. Затова беше отишъл там. Каза, че смята да скочи. Излязох, преди да го е направил.
Бош замълча за момент — даваше си сметка, че Макуилън е имал няколко дни да се подготви за този момент. Можеше да измисли завързана история, която да обясни всички факти. Но в папката на масата оставаше една важна улика — снимката на раната върху лопатката на Джордж Ървинг. Тя променяше играта. Макуилън нямаше да може да я обясни.
— Разкажете ми историята и как се е стигнало до разговора ви с Джордж Ървинг. И не пропускайте нищо. Искам подробности.
Макуилън пое дълбоко дъх и бавно издиша.
— Осъзнаваш ли какъв риск поемам като говоря с теб? Не знам с какво си мислиш, че разполагате. Мога да ти кажа самата истина, а ти да я преиначиш и да я използваш, за да ме прецакаш. А аз дори нямам адвокат до себе си.
— Решението си е твое, Марк. Ако искаш да говориш, говори. Ако искаш адвокат, ще ти го осигурим и дотук с приказките. Всичко приключва и играем по този начин. Бил си ченге и си достатъчно умен да знаеш как стоят нещата. Знаеш, че има един-единствен начин да излезеш оттук и да се прибереш у дома тази вечер. Като говориш.
Бош направи жест, сякаш му предаваше възможността за избор. Макуилън кимна. Знаеше, че няма да има друга възможност. Адвокатът би му казал да си мълчи и да остави полицията да се трепе в съда. Никога не им давай нещо, с което вече не разполагат. Добър съвет, но невинаги. Някои неща трябваше да се кажат.
— Бях с него в стаята — каза Макуилън. — В неделя през нощта. Всъщност в понеделник сутринта. Качих се да го видя. Бях ядосан. Исках… не съм сигурен какво точно исках. Нямах намерение отново да изгубя живота си и исках… може би да го сплаша. Да се изправя срещу него. Но…
Посочи към Бош и каза натъртено:
— … той беше жив, когато напуснах стаята.
Бош си даваше сметка, че вече разполага с достатъчно записани основания да го арестува по обвинение за убийство. Макуилън току-що беше признал, че се е намирал с жертвата на местопрестъплението. Но това не беше всичко.
— Да се върнем назад — рече той. — Разкажи ми откъде научи, че Джордж Ървинг е в хотела и в коя стая се намира.
Макуилън сви рамене, сякаш въпросът беше за малоумен.
— Знаеш го — отвърна той. — Хуч Ролинс ми каза. Оставил клиент пред хотела в неделя вечерта и случайно видял Ървинг да влиза. Каза ми, защото ме беше чул да ругая Ървингови в стаята за почивка. Бях събрал хората след арестите за шофиране в пияно състояние и им казах кой стои зад всичко. Намерих снимката на ситното лайно в Гугъл.
— Добре, Ролинс ти е казал, че Ървинг влиза в хотела. А как разбра, че е отседнал там и кой е номерът на стаята му?
— Обадих се в хотела. Знаех, че няма да ми съобщят номера на стаята от съображения за сигурност, и не можех да поискам да ме свържат с него. Какво щях да му кажа — „Пич, би ли ми казал номера на стаята си?“ Не, разбира се. Затова се обадих и поисках да ме свържат с гаража. Хуч каза, че го видял да предава колата си, затова се представих като Ървинг и ги помолих да проверят дали не съм оставил телефона си в колата. Казах: „Знаете ли номера на стаята ми? Можете ли да ми го донесете, ако го намерите?“ И онзи отговори. „Да, в седемдесет и девета стая сте и ако намеря телефона, ще ви го пратя“. Ето така научих номера.