— Благодаря, лейтенант.
— Може ли да ви помоля да излезете в чакалнята? Искам да обсъдя с детектив Бош някои неща относно датата на пенсионирането му.
— Няма проблем. Хари, ще бъда отвън.
Чу излезе и Райдър затвори вратата. Гледаха се дълго и накрая устните й бавно се разтеглиха в усмивка. Тя поклати глава и каза:
— Сигурно страшно ти хареса да видиш как Ървинг е принуден да си затвори устата като куче, каквото е.
Бош поклати глава.
— Честно казано, не. Вече не ми пука за него. Обаче още не мога да разбера защо настояваше аз да поема случая?
— Мисля, че точно заради онова, което каза в самото начало. Знае, че няма да се спреш пред нищо, и искаше да разбере дали някой е използвал сина му, за да се добере до него. Само дето не е предполагал, че ще стигнеш дотук.
Бош кимна.
— Може би.
— Шефът не го показа пред Ървинг, но ти току-що му даде страхотен коз. И добрата новина е, че той с радост ще ти се отплати. Мислех си като начало да пусна молбата ти за продължаване с цели пет години. Какво ще кажеш, Хари?
Усмихна се, очакваше той да остане очарован, че ще запази мястото си двайсет и един месеца повече от очакваното.
— Нека помисля — каза той.
— Сигурен ли си? Желязото трябва да се кове, докато е горещо.
— Виж дали ще можеш да преместиш Чу от „Неприключени следствия“, но да го оставиш в „Грабежи и убийства“. Намери му някое добро място.
Тя присви очи и той продължи, преди да е успяла да каже нещо.
— И го направи, без да задаваш въпроси.
— Сигурен ли си, че не искаш да поговорим за това?
— Да, Киз. Не искам.
— Добре. Ще видя какво мога да направя. Ървинг вече сигурно слиза с асансьора. Трябва да се връщаш в отдела, за да подготвиш доклада си. В два часа, нали така?
— Ще се видим в два.
Бош излезе и затвори вратата. Чу чакаше с горда усмивка, без да подозира, че кариерата му току-що беше решена, без никой да се съобрази с мнението му.
32
За Бош и Мади съботата започна рано. Още по тъмно се спуснаха от хълмовете, излязоха на магистрала 101 до центъра и продължиха по 110 към Лонг Бийч. Взеха първия ферибот до Каталина и Бош нито за миг не пусна заключената оръжейна кутия, докато плаваха в студеното сиво утро. Щом стигнаха на острова, закусиха в „Пенкейк Котидж“ в Авалон — единственото заведение, което би помислил да сравни с „Дюпар“ в Ел Ей.
Искаше дъщеря му да закуси обилно, защото планът бе да обядват късно, след състезанието по стрелба. Знаеше, че лекият глад рано следобед ще й помогне да остане съсредоточена и да се цели точно.
Преди година, когато обяви намерението си да стане полицай, тя започна да изучава оръжията и безопасната им употреба и съхранение. Нямаше философски дебати по въпроса. Бош беше ченге и в къщата имаше оръжия. Пистолетът просто й беше даден и Бош смяташе за добра родителска практика да научи дъщеря си как да използва оръжията. Допълни наставничеството си, като я записа на курсове по стрелба в Нюхол.
Мади обаче беше стигнала далеч отвъд основните познания по стрелба и безопасност. Стреляше по картонените мишени със страст и разви спокойна ръка и точно око. Само след шест месеца вече можеше да посрами баща си като стрелец. Завършваха всяка тренировка със състезание и тя скоро стана непобедима. Неизменно улучваше десетката от десет метра разстояние и ръката й оставаше спокойна дори когато изстрелваше цял пълнител с шестнайсет патрона.
Скоро побеждаването на дъртия със собствените му оръжия й стана недостатъчно. И това ги доведе на Каталина. Първото състезание на Мади беше в оръжейния клуб на другата страна на острова — поединично елиминиране с пистолет, което я изправи срещу всички начинаещи на нейната възраст. Всеки мач включваше изстрелване на шест патрона по картонени цели от десет, петнайсет и двайсет и пет метра.
Избраха Каталина за първото й участие в състезания, защото турнирът беше малък и знаеха, че ще си изкарат чудесно, независимо от представянето й. Мади никога не беше идвала на бариерния остров, а Хари не беше стъпвал на него от години.
Оказа се, че тя е единственото момиче на състезанието. Осемте участници бяха разпределени по жребий на двойки. Тя спечели първия мач без проблем, улучвайки десетката от десет метра, като продължи със седмия от общо осемте кръга на разстояние петнайсет и двайсет и пет метра. Бош беше толкова горд и щастлив, че му се прииска да се втурне към линията и да я прегърне. Успя да се сдържи — знаеше, че постъпката му само ще подчертае факта, че Мади е единственото момиче. Задоволи се с ролята на самотен зрител, аплодиращ от масите за пикник зад линията за стрелба. Сложи си и слънчевите очила, за да не може никой да вижда очите му.