Данните от датчиците, които бе разположил около лагера, мигат на тактическия екран на Касад и шептят чрез импланта му. Пресметнат риск е да остави Уайнтрауб и дъщеря му, Мартин Силенъс и консула да спят там неохранявани от никого, с изключение на автоматиката и алармената сигнализация. Но пък Касад сериозно се съмнява дали ще може да спре Шрайка. Всички те бяха кози, вързани и чакащи. Всъщност, преди да умре, полковникът иска да открие жената, фантома на име Монита.
Вятърът продължава да се усилва й сега вие покрай Касад, свежда нормалната видимост до нулева и шиба бронята му. Дюните сияят от статичното електричество и докато крачи, за да следва топлинния сигнал на Ламиа, миниатюрна светкавица изпращява по ботушите и краката му. Информацията се лее от отворения й инфотерм. Затворените канали на Хойт разкриват само, че е жив и се движи.
Касад минава под разпереното крило на Сфинкса и чувства невидимата тежест над себе си, която виси като огромен ток на ботуш. После завива надолу по долината и със сензорите за инфрачервена светлина вижда Нефритената гробница като отсъствие на топлина, като студено очертание. Хойт тъкмо влиза в полусферичния отвор, а Ламиа е на двайсет метра зад него. Нищо друго не помръдва в долината. Датчиците от лагера, скрит от нощта и бурята зад Касад, разкриват, че Сол и бебето спят, че консулът лежи буден, но неподвижен и че в района няма никой друг.
Касад сваля предпазителя на оръжието си и бързо продължава напред, а дългите му крака правят широки крачки. В този миг би дал всичко, за да има достъп до наблюдателен спътник и тактическите му канали да работят пълноценно, вместо да си има работа с тази частична картина на фрагментарна ситуация. Той свива рамене в бронята си и продължава да напредва.
Брон Ламиа почти не извървява последните петнайсет метра от пътя си до Нефритената гробница. Вятърът се е превърнал във вихрена сила и я бута отзад, така че жената на два пъти се препъва и пада неудържимо в пясъка. Светкавиците вече са истински и разцепват небето със страшни избухвания, които осветяват сияещата гробница пред нея. На два пъти се опитва да извика Хойт, Касад или другите, сигурна, че никой в лагера не би могъл да спи от бурята, но широколентовите приемници на инфотерма и имплантите й регистрират нещо неразбираемо. Ламиа застава на колене и поглежда напред — няма и следа от Хойт след онова кратко зърване на човешка фигура, движеща се към входа.
Ламиа стисва автоматичния пистолет на баща си и се изправя на крака, като позволява на вятъра да я избута през последните метри. Пред полукръглия вход тя спира.
Дали поради бурята и статичното електричество, или поради нещо друго, Нефритената гробница сияе в ярка, делъчно-зелена светлина, която обагря дюните и кара кожата на китките и дланите й да прилича на нещо, излязло от гроба. Ламиа прави последен опит да повика някого по инфотерма си и после влиза в гробницата.
Отец Ленар Хойт от хиляда и двеста годишното Общество на Иисус, жител на Нови Ватикан на Пацем и лоялен служител на Негово светейшество папа Урбан XVI, крещи мръсни изрази.
Хойт се е изгубил и изпитва страхотна болка. Просторните помещения до входа на Нефритената гробница се бяха стеснили, коридорът се бе увил многократно около самия себе си и сега отец Хойт е изгубен в тези катакомби, лута се между зеленикаво сияещите стени, в лабиринт, какъвто не помни от търсенията си през деня или от картите, които е оставил в лагера. Болката — болка, която е с него от много години, болка, която е негов спътник, откакто племето на бикурите му постави двата кръстоида, неговия и на Пол Дюре — сега заплашва да го влуди с новото си безумие.
Коридорът отново се стеснява. Ленар Хойт крещи, вече без да съзнава, че го прави, без да съзнава думите, които вика — думи, които не е използвал от детството си. Той иска избавление. Избавление от болката. Избавление от бремето да носи ДНК на отец Дюре, неговата личност… душата на Дюре… в кръстоидния паразит на гърба си. И от това да носи ужасното проклятие на собственото си отвратително възкресяване в кръстоида на гърдите си.
Но още докато крещи, Хойт разбира, че не мъртвите сега бикури са го обрекли на тази болка — изчезналото племе от колонисти, възкресявани от собствените си кръстоиди толкова много пъти, че се бяха превърнали в идиоти, в обикновени подвижни носители на своите ДНК и на тези на паразитите им, бяха също жреци… жреци на Шрайка.
Отец Хойт от Обществото на Иисус беше донесъл стъкленица със светена вода, благословена от Негово светейшество, причастие, осветено по време на тържествената голяма литургия и екземпляр от древните заклинания на Църквата. Сега тези неща бяха забравени, затворени в един балон от перспекс в джоба на наметалото му.