Образът изчезна и колоните данни показаха, че съобщението е прекъснало по средата на излъчването.
— Ще отговорите ли?
Гладстоун поклати глава и отвори нишата. Отново в кабинета си, тя погледна с копнеж към дългата кушетка и седна зад бюрото си, знаейки, че ако за миг затвори очи, ще заспи. Седептра се обади по личната честота на инфотерма й и каза, че генерал Морпурго трябва да види президента по спешен въпрос.
Лусианецът влезе и започна да се разхожда напред-назад от раздразнение.
— Г. президент, разбирам основанията ви да наредите използването на устройството на жезъла на смъртта, но трябва да се възпротивя.
— Защо, Артър? — попита тя, като за пръв път от седмици се обърна към него по име.
— Защото изобщо не знаем какъв ще е дяволският резултат. Прекалено опасно е. А и… не е морално. Гладстоун вдигна вежди.
— Значи да загубим милиарди граждани в една проточила се война на изтощение ще бъде морално, а да използваме това нещо, за да убием милиони, няма да е морално, така ли? Това ли е позицията на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, Артър?
— Това е моята позиция, г. президент. Гладстоун кимна.
— Разбрах и си взимам бележка, Артър. Но решението е взето и ще бъде изпълнено. — Тя видя, че старият й приятел понечва да се обади и преди да успее да отвори уста, за да възрази или по-вероятно, да предложи оставката си, Гладстоун рече: — Ще се поразходиш ли с мен, Артър?
Генералът от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ се стъписа.
— Разходка ли? Защо?
— Трябва ни малко чист въздух. — Без да го чака да отговори, Гладстоун тръгна към личния си телепортатор, включи ръчното управление и пристъпи през устройството.
Морпурго мина през непрозрачния портал, сведе очи към златистата трева, която стигаше до коленете му и се разстилаше до далечния хоризонт и вдигна лице към шафранено-жълтото небе, където се носеха разкъсани бронзови облаци. Зад него порталът премигна и изчезна, а местоположението му бе отбелязано само от еднометровия контролен пулт, единственото направено от човек нещо, виждащо се в безкрайното море от златиста трева и облачно небе.
— Къде сме, по дяволите? — попита той. Гладстоун беше откъснала дълъг стрък трева и го дъвчеше.
— Кастроп-Роуксел. Тук няма инфосфера, нито орбитални устройства, нито пък каквито и да било хора или машини.
Морпурго изсумтя.
— Навярно не е по-безопасно откъм контрол от страна на Техноцентъра, отколкото местата, където ни водеше Байрън Лампа, Мейна.
— Навярно не — съгласи се Гладстоун. — Слушай, Артър. — Тя активира инфотермните записи на двете векторни предавания, които току-що беше чула.
Когато свършиха, когато лицето на Лий изчезна, Морпурго навлезе във високата трева.
— Е? — подтичвайки, за да върви в крак с него, попита Гладстоун.
— Значи онези тела на прокудени се самоунищожават по същия начин, по който е известно, че го правят киборгите — рече той. — И какво от това? Мислиш ли, че Сенатът или Всеобема ще приемат това за доказателство, че всъщност зад нашествието стои Техноцентърът?
Гладстоун въздъхна. Тревата изглеждаше мека и привлекателна. Представи си, че лежи там и потъва в дрямка, от която никога няма да се върне.
— Това е доказателство, достатъчно за нас. За групата. — Не се налагаше да навлиза в подробности. Още от първите й дни в Сената, бяха споделяли подозренията си за Техноцентъра и надеждите си за истинска свобода от господството на ИИ. Когато сенатор Байрън Ламиа ги беше завел… но това бе много отдавна.
Морпурго гледаше как вятърът шиба златните степи. Интересна кълбовидна мълния играеше сред бронзовите облаци близо до хоризонта.
— И какво? Да знаем е безполезно, освен ако не знаем и къде да ударим.
— Имаме три часа.
Морпурго погледна инфотерма си.
— Два часа и четирийсет и две минути. Едва ли е достатъчно време, за да стане чудо, Мейна. Гладстоун не се усмихна.
— Едва ли е достатъчно време за каквото и да било друго, Артър.
Тя докосна диска и порталът отново зажужа.
— Какво можем да направим? — попита Морпурго. — В момента ИИ от Техноцентъра инструктират нашите техници за онова устройство на жезъла на смъртта. Фотонният кораб ще бъде готов след час.
— Ще го взривим там, където няма да засегне никого — рече Гладстоун.
Генералът престана да се разхожда и я зяпна.
— И къде, по дяволите, е това място? Онзи шибан Нансен твърди, че устройството има смъртоносен радиус от поне три светлинни години, но как можем да му вярваме? Ще взривим едно устройство… близо до Хиперион или където и да е другаде… и можем да обречем човешкия живот навсякъде.