— Имам идея, но искам да поспя с нея — заяви Гладстоун.
— Да поспиш с нея ли? — изръмжа генерал Морпурго.
— Възнамерявам малко да подремна, Артър — каза президентът. — Предлагам ти да сториш същото. — И тя пристъпи през портала.
Морпурго измърмори нещо нецензурно, намести баретата си и мина през телепортатора с изправена глава, изпънат гръб и вперени напред очи: войник, маршируващ към собствената си екзекуция.
На най-високата тераса на една планина, движеща се из космоса на около десет светлинни минути от Хиперион, консулът и седемнайсет прокудени седяха върху ниски камъни в по-широк кръг от по-високи камъни и решаваха дали ще живее.
— Жена ви и детето ви загинаха на Бреша — каза Фрийман Ченга. — По време на войната между този свят и клана Мозман.
— Да — отвърна консулът. — Хегемонията смяташе, че в атаката участва целият рояк. Не казах нищо, за да ги извадя от това заблуждение.
— Но жена ви и детето ви бяха убити. Консулът погледна отвъд каменния кръг към върха, който вече потъваше в нощ.
— И какво? Не моля за милост този Трибунал. Не излагам смекчаващи вината обстоятелства. Аз убих Фрийман Андил и тримата техници. Убих ги преднамерено и предумишлено. Убих ги с единствената цел да включа вашата машина, за да отворя Гробниците на времето. Това няма нищо общо с жена ми и детето ми.
Един брадат прокуден, когото бяха представили на консула като Говорител Хълкеър Амниън, пристъпи напред към вътрешния кръг.
— Устройството беше безполезно. То не действаше. Консулът се обърна, отвори уста и я затвори без да каже нищо.
— Проверка — обясни Фрийман Ченга. Гласът на консула беше едва доловим.
— Но Гробниците… се отвориха.
— Знаехме кога щяха да се отворят — рече Кордуел Минмън. — Периодът на разпадане на антиентропните полета ни беше известен. Устройството беше проверка.
— Проверка — повтори консулът. — Убил съм онези четирима души за нищо. Проверка.
— Жена ви и детето ви умряха от ръцете на прокудените — каза Фрийман Ченга. — Хегемонията ограби вашия свят на Мауи-Обетована. Действията ви бяха предвидими в определени параметри. Гладстоун разчиташе на това. Ние също. Но трябваше да разберем тези параметри.
Консулът се изправи, направи три крачки и застана с гръб към другите.
— Напразно.
— Какво? — попита Фрийман Ченга. Голият скалп на високата жена блестеше на слънцето и отразяваше светлината от прелитащата кометна ферма.
Консулът тихо се смееше.
— Всичко е било напразно. Дори предателствата ми. Нищо истинско. Напразно.
Говорител Кордуел Минмън стана и оправи одеждите си.
— Този Трибунал издаде присъда — обяви той. Другите шестнайсет прокудени кимнаха.
Консулът се обърна. На умореното му лице се долавяше някакъв копнеж.
— Тогава го направете. За Бога, да свършваме с това. Говорител Фрийман Ченга стана и погледна консула.
— Осъден сте да живеете. Осъден сте да поправите някои от щетите, които сте причинил.
Консулът залитна, сякаш ударен в лицето.
— Не, не можете… вие трябва…
— Осъден сте да навлезете в епохата на хаос, която наближава — продължи Говорител Хълкеър Амниън. — Осъден сте да ни помогнете да открием спойката между отделните семейства на човечеството.
Консулът вдигна ръце, сякаш искаше да се защити от физически удари.
— Не мога… няма… виновен…
Фрийман Ченга направи три крачки, сграбчи консула за предницата на официалното му болово сако и безцеремонно го разтърси.
— Виновен сте. И точно затова трябва да помогнете да облекчим този хаос, който настъпва. Помогнахте за освобождаването на Шрайка. Сега трябва да се върнете и да се погрижите отново да бъде затворен в клетката си. После трябва да започне дългото помиряване.
Ченга го пусна, но раменете му все още се разтърсваха. В този момент планината се завъртя към слънцето и в очите на консула заблестяха сълзи.
— Не — прошепна той.
Фрийман Ченга заглади измачканото му сако и прокара дългите си пръсти по раменете на дипломата.
— Ние си имаме свои пророци. Храмерите ще се присъединят към нас в новото засаждане на галактиката. Онези, които са живели в лъжата, наречена Хегемония, бавно ще изпълзят от руините на своите зависими от Техноцентъра светове и ще се присъединят към нас в истинско изследване… изследване на вселената и на онова по-голямо царство, което е във всеки един от нас.
Консулът като че ли не чуваше. Той рязко се извърна настрани.
— Техноцентърът ще ви унищожи — рече той, без да гледа към никой от тях. — Точно както унищожи Хегемонията.
— Нима забравяш, че родният ти свят е основан на тържествения договор на живота? — попита Кордуел Минмън.