Сега й се повдигаше от изтощение и от шемета на предишните четирийсет и осем часа. Тя полегна на дългия диван в кабинета, изпразни мозъка си от незначителните и отрупващите я въпроси, остави подсъзнанието си да открие пътека през джунглата от мисли и събития. За няколко минути възрастната жена задряма и засънува.
Мейна Гладстоун седна изправено, отхвърли лекия афгански шал и почука инфотерма си преди да отвори очи.
— Седептра! Доведи генерал Морпурго и адмирал Сингх в кабинета ми след три минути.
Гладстоун влезе в съседната баня, взе душ, облече чисти дрехи — най-официалния си костюм от меко, черно, рипсено кадифе, златно-червения шал на Сената, задържан от златна игла с геодезичния герб на Хегемонията, обеци от Старата Земя от времето преди Голямата грешка и топазена гривна с инфотерм, подарена й от сенатор БайРЪН Ламиа преди сватбата му — и се върна в кабинета навреме, за да поздрави двамата офицери от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ.
— Г. президент, моментът е много неприятен — започна адмирал Сингх. — Последните данни от Mare Infinitum бяха анализирани и обсъждахме придвижването на флотата за отбраната на Аскуит.
Гладстоун включи личния си телепортатор и махна на двамата мъже да я последват.
Сингх се огледа, когато излезе сред златната трева под заплашителното бронзово небе.
— Кастроп-Роуксел — рече той. — Имаше слухове, че едно предишно правителство е наредило на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос да построят тук частен телепортатор.
— Президент Йевшенски го присъедини към Мрежата — обясни Гладстоун. Тя махна и вратата на телепортатора изчезна. — Той чувстваше, че президентът има нужда от място, където подслушвателните устройства на Техноцентъра да не са много вероятни.
Морпурго неспокойно погледна към стената от облаци до хоризонта, където играеше кълбовидната мълния.
— Нито едно място не е напълно безопасно откъм Техноцентъра — каза той. — Разказах на адмирал Сингх за подозренията си.
— Не подозрения — възрази Гладстоун. — Факти. И знам къде е Техноцентърът.
И двамата офицери от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ реагираха, сякаш кълбовидната мълния ги беше ударила.
— Къде? — почти едновременно попитаха те. Гладстоун се разхождаше напред-назад. Сивата й коса като че ли блестеше в заредения със статично електричество въздух.
— В телепортаторната мрежа — отвърна тя. — Между порталите. ИИ живеят в ексцентричния псевдосвят там като паяци в тъмна мрежа. А ние сме я изтъкали вместо тях.
Морпурго пръв от двама им беше в състояние да говори.
— Боже мой — рече той. — Какво ще правим сега? Имаме по-малко от три часа преди фотонният кораб с устройството на Техноцентъра да се прехвърли в космоса на Хиперион.
Гладстоун им каза точно какво трябваше да направят.
— Невъзможно — възрази Сингх. Адмиралът несъзнателно подръпваше късата си брада. — Просто невъзможно.
Не — отсече Морпурго. — Ще стане. Има достатъчно време. И като се вземе предвид колко отчаяни и случайни бяха движенията на флотата през последните два дни… Адмиралът поклати глава.
— От гледна точка на логиката може и да е възможно. Но от рационална и етична гледна точка не е. Не, невъзможно е.
Мейна Гладстоун пристъпи по-близо до него.
— Къшуонт — каза тя, обръщайки се към адмирала с малкото му име за пръв път, откакто беше млад сенатор, а той още по-млад командир от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос, — не помниш ли, когато сенатор Ламиа ни свърза с Устойчивите? С един ИИ на име Ъмон? Неговото предсказание за две разклонения на бъдещето — едното изпълнено с хаос, а другото — сигурно изличаване на човечеството?
Сингх се извърна.
— Моят дълг са ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ и Хегемонията.
— Твоят дълг е същият като моя — озъби се Гладстоун.
— Към човешкия род.
Сингх вдигна юмруци, сякаш беше готов да се бие с невидим, но мощен противник.
— Та ние не знаем със сигурност! Откъде получихте тази информация?
— От Севърн — отвърна Гладстоун. — Киборгът.
— Киборг ли? — изсумтя генералът. — Имате предвид онзи художник. Или поне онова жалко извинение за него.
— Киборг — повтори президентът. После им обясни.
— Севърн като възстановена личност? — Морпурго изглеждаше неуверен. — И сега сте го открила?
— Той ме откри. В един сън. Някак си успя да се свърже оттам, където и да е той. Това беше ролята му, Артър, Къшуонт. Точно затова Ъмон го прати в Мрежата.
— Сън — презрително изсумтя адмирал Сингх. — Този… киборг… ви е казал, че Техноцентърът е скрит в телепортаторната мрежа… по време на сън?
— Да — отвърна Гладстоун, — и разполагаме с много малко време, през което да действаме.
— Но — обади се Морпурго, — за да направим това, което предлагате…