Тирена не беше изслушала достатъчно внимателно инструкциите. Експлозивната декомпресия я отнесе от четиристотин и трийсет и петия етаж като коркова тапа, изхвърчала от прекалено силно разклатена бутилка шампанско. Служителите и членовете на спасителния отряд в чакащото ЕМПС се кълняха, че старата дама проклинала лошия си късмет през цялото четириминутно падане.
На повечето светове хаосът придоби нова форма.
По-голямата част от икономиката на Мрежата изчезна с местните инфосфери и с мегасферата на Мрежата. Трилиони спечелени с труд или по нечестен път марки престанаха да съществуват. Универсалните карти не функционираха. Машината на делничния живот се закашля, изхриптя и замлъкна. В продължение на седмици, месеци или години, в зависимост от съответния свят, щеше да е невъзможно да се плаща за хранителни стоки, да се пътува с обществен транспорт, да се уреди и най-обикновения дълг или да се получат услуги без достъп до черноборсаджийските монети и банкноти.
Но депресията, ударила като цунами цялата Мрежа, беше по-незначителният детайл и подлежеше на по-сетнешно обмисляне. За повечето семейства резултатът беше незабавен и много личен.
Бащата или майката се бяха телепортирали на работа, както обикновено, да речем от Денеб Фир на Ренесанс Вектор и вместо да се върнеха у дома един час по-късно същата вечер, щяха да се забавят единайсет години — ако той или тя веднага успееха да намерят транспорт на един от няколкото кораба с хокингови двигатели, които все още изминаваха тежкия път между световете.
Членове на заможни семейства, слушащи речта на Гладстоун в красивите си домове на няколко свята, вдигаха очи, за да се погледнат, разделени само от няколко метра и отворени портали между стаите, премигваха и вече ги разделяха светлинни и действителни години разстояние, а стаите им се отваряха към нищото.
Деца на няколко минути път от дома — на училище, в лагер или на игра — щяха да пораснат, преди отново да се върнат при родителите си.
Главната магистрала, вече донякъде посъкратена от ветровете на войната, изпадна в забрава, а безкрайният й пояс от красиви магазини и престижни ресторанти бе нарязан на безвкусни парчета, които никога вече нямаше да се съединят.
Р. Тетида спря да тече, когато гигантските портали станаха непрозрачни и изчезнаха. Водата се разплиска, изсъхна и остави рибата да гние под двеста слънца.
Имаше бунтове. Лусус се разкъса на части като вълк, ръфащ собствените си вътрешности. Нова Мека се гърчеше в спазмите на мъченичеството. Цингтао Кшишуанг Панна честваше избавлението си от ордите на прокудените, а после обеси няколко хиляди бивши чиновници на Хегемонията.
Мауи-Обетована също се вдигна, но на празник — стотиците хиляди потомци на Първите семейства се връщаха на плаващите си острови и изместваха чуждоземните, взели толкова много от света им. По-късно милионите шокирани и изместени собственици на ваканционни къщи бяха хванати на работа да демонтират хилядите петролни платформи и туристически центрове, осеяли екваториалния архипелаг като шарка.
На Ренесанс Вектор избухна краткотрайно насилие, последвано от ефикасно обществено преструктуриране и сериозно усилие за изхранването на един градски свят без селско стопанство.
На Нордхолм градовете се опразниха, когато хората се върнаха към бреговете, студеното море и рибарските лодки на дедите си.
На Парвати започна смут и гражданска война.
На Сол Дракони Септем настана всеобщо ликуване и революция, последвани от нова епидемия на ретровирусна чума.
На Фуджи настъпи философско примирение, последвано от незабавно изграждане на орбитални докове за създаване на флота от кораби с хокингови двигатели.
На Аскуит имаше сочене с пръст, последвано от победата на Социалистическата работническа партия в Световния парламент.
На Пацем се молеха. Новият папа, Негово светейшество Тейлхард I, свика на сесия великия съвет — Ватикан XXXIX — провъзгласи нова ера в живота на Църквата н упълномощи съвета да подготви мисионери за дълги пътувания. Много мисионери. За много пътувания. Папа Тейлхард обяви, че тези мисионери няма да бъдат покръстители, а изследователи. Църквата, подобно на толкова много видове, свикнали да живеят на ръба на изчезването, се адаптира и издържа.
На Темпе имаше бунтове, смърт и възход на демагози.
На Марс щабът на Олимп остана за известно време във връзка с далечните си сили чрез векторни предавания. Именно щабът на Олимп потвърди, че „прииждащите вълни на прокудените“ навсякъде, с изключение на Хиперион, просто са спрели. Заловените кораби на Техноцентъра бяха празни и непрограмирани. Нашествието беше свършило.