— А преди това?
— Преди това на Земята.
— На коя Земя? — попита Хърмънд. — На Нова Земя? На Земя Две? В гр. Земя? Кое от всичките?
— На Земята — повторих аз. После си спомних. — На Старата Земя.
— На Старата Земя ли? — обади се един от главорезите. — Шибана работа. Махам се оттук.
Разнесе се цвъртенето на лазерно оръжие, напомнящо пържещ се бекон. Усетих мириса на нещо по-сладко от пържен бекон и се чу тежко тупване. Даяна Филомел попита:
— Джон, да не би да говориш за живота на твоята личност-шаблон на Старата Земя?
— Не.
— Ти — твоят киборг — е бил на Старата Земя?
— Да — отвърнах аз. — Там се събудих от смъртта. В същата стая на Piazza di Spagna, в която умрях. Севърн не беше там, но д-р Кларк и някои от другите бяха…
— Той е луд — прекъсна ме Хърмънд. — Старата Земя е унищожена вече от четири века… освен ако киборгите не живеят повече от четиристотин години…?
— Не — изръмжа лейди Даяна. — Млъкни и ме остави да свърша с това. Джон, защо Техноцентърът… те е върнал?
— Не зная със сигурност.
— Това свързано ли е с гражданската война между ИИ12?
— Навярно — отвърнах аз. — Вероятно. — Тя задаваше интересни въпроси.
— Коя група те създаде? Абсолютните, Устойчивите или Променливите?
— Не зная.
Чух въздишка на раздразнение.
— Джон, съобщил ли си някому къде си и какво става с теб?
— Не — отвърнах аз. Това, че изчака толкова дълго, преди да ми зададе този въпрос, беше признак за не особено внушителната интелигентност на дамата.
Хърмънд също въздъхна.
— Чудесно — каза той. — Да се махаме оттук, преди…
— Джон — продължаваше Даяна, — знаеш ли защо Гладстоун изфабрикува тази война с прокудените?
— Не — отвърнах. — Или по-точно, може да има много причини. Най-вероятната е, че това е сделка с Техноцентъра.
— Защо?
— Елементите в постоянната памет на лидерството в Техноцентъра се страхуват от Хиперион — поясних аз. — Хиперион е неизвестна променлива величина в една галактика, в която са определени всички променливи.
— Кой се страхува, Джон? Абсолютните, Устойчивите или Променливите? Коя група ИИ се страхува от Хиперион?
— И трите — отвърнах аз.
— Лайно — промърмори Хърмънд. — Слушай… Джон… Гробниците на времето и Шрайка свързани ли са с всичко това?
— Да, извънредно много.
— По какъв начин? — попита Даяна.
— Не зная. Никой не знае.
Хърмънд или някой друг ме удари рязко и злобно в гърдите.
— Искаш да кажеш, че шибаната Съвещателна комисия на Техноцентъра не е предсказала резултата от тази война, от тези събития? — изръмжа Хърмънд. — Да не би да очакваш да ти повярвам, че Гладстоун и Сенатът са тръгнали на война без вероятностно предсказание?
— Не — отвърнах аз. — Било е предсказано от векове. Даяна Филомел издаде възклицание като дете, изправило се пред огромна планина от бонбони.
— Какво е било предсказано, Джон? Кажи ни всичко. Устата ми беше пресъхнала. Наркотикът на истината бе пресушил слюнката ми.
— Техноцентърът предсказа войната — заговорих аз. — Самоличността на поклонниците на Шрайка. Предателството на консула на Хегемонията при активирането на устройство, което ще отвори — което е отворило — Гробниците на времето. Появата на Бича, наречен Шрайк. Резултата от войната и Бича…
— Какъв е резултатът, Джон? — прошепна жената, с която се бях любил само преди няколко часа.
— Краят на Хегемонията — казах аз. — Унищожаването на Мрежата на световете. — Опитах да оближа устните си, но езикът ми беше сух. — Краят на човешкия род.
— О, Иисусе и Аллах — прошепна Даяна. — Има ли някаква вероятност предсказанието да не е вярно?
— Не — отвърнах аз. — Или по-точно, само по отношение на въздействието на Хиперион върху резултата. Другите променливи са обяснени.
— Убийте го — извика Хърмънд Филомел. — Убийте това… за да можем да се измъкнем оттук и да съобщим на Харбрит и другите.
— Добре — рече лейди Даяна. И продължи секунда по-късно: — Не, не с лазера, идиот такъв. Ще му инжектираме смъртоносната доза алкохол, както беше планирано. Ето, подръж осмозния маншет, за да прибавя тази капка.
Почувствах натиск върху дясната си ръка. Секунда по-късно последваха експлозии, сътресения и писък. Усетих мирис на дим и йонизиран въздух. Пищеше жена.
— Махнете онзи маншет от него — нареди Лейт Хънт. Видях го да стои там, все още облечен в консервативния сив костюм, заобиколен от командоси от Правителствената службата за сигурност в пълна броня и хамелеонови полимери. Един от командосите, два пъти по-висок от Хънт, кимна, метна на рамо дяволския си бич и се втурна да изпълни заповедта на помощника на президента.