— Четири хиляди и двеста — отвърна адмиралът. — Без да се смятат шестстотинте морски пехотинци. Някои от тях бяха свалени на Телепортаторна станция Хиперион, така че не разполагаме с точна информация колко са били на борда.
Гладстоун кимна. Тя погледна обратно към генерал Морпурго.
— Защо са тези ненадейни трудности, генерале? Лицето на Морпурго беше спокойно, но военният непрекъснато хапеше пурата, стисната между зъбите му.
— Имат повече бойни части, отколкото очаквахме, г. президент — отвърна той. — С копиеметите… петместните и миниатюрните си фотонни кораби, които наистина са по-бързи и по-тежко въоръжени от нашите далекообхватни изтребители… те са смъртоносни малки стършели. Унищожаваме стотици от тях, но ако един си пробие път, може да направи големи поразии сред отбранителната флота. — Морпурго сви рамене. — А са си пробили път повече от един.
Сенатор Колчев седеше от отсрещната страна на масата с осем свои колеги. Той се въртеше, за да успее да види тактическата карта.
— Изглежда почти са стигнали до Хиперион — рече сенаторът. Прочутият глас беше дрезгав.
— Спомнете си мащаба, сенаторе — отвърна Сингх. — Истината е, че по-голямата част от системата все още е в наши ръце. Всичко в радиус от десет АЕ от слънцето на Хиперион е наше. Сражението се водеше зад Ойортния облак и ние се прегрупирахме.
— А онези червени… капчици… над равнината на еклиптиката? — попита сенатор Ришо. Самата тя беше облечена в червено — това бе една от запазените й марки в Сената.
Сингх кимна.
— Интересна стратегема — рече той. — Роякът започна атака с приблизително три хиляди копиемета, за да стегне в клещи електронния периметър на Спецчаст 87.2. Задържахме ги, но не можем да не се възхищаваме на умението им…
— Три хиляди копиемета? — тихо го прекъсна президентът.
— Да, госпожо.
Гладстоун се усмихна. Престанах да скицирам и си помислих колко се радвам, че не съм обект точно на тази усмивка.
— Вчера на съвещанието не ни ли беше казано, че прокудените имат най-много шест… седемстотин бойни единици? — Думите бяха отправени към Морпурго. Президент Гладстоун се извърна, за да погледне генерала. Дясната й вежда се вдигна въпросително.
Генерал Морпурго свали пурата, намръщи се и извади малко парченце от нея иззад долните си зъби.
— Такава беше информацията, която ни предостави разузнаването. Оказа се погрешна. Гладстоун кимна.
— Съвещателната комисия на ИИ участваше ли в тази разузнавателна преценка?
Всички очи се насочиха към съветник Албедо. Прожекцията беше съвършена — той седеше на стола си сред другите, с отпуснати върху облегалките ръце в спокойна поза и не се забелязваше замъгленост или прозрачност, типични за подвижните прожекции. Лицето му беше продълговато, с високи скули и подвижна уста, в която се долавяше загатване за сардонична усмивка дори в най-сериозните моменти. Сега бе настъпил сериозен момент.
— Не, г. президент — отвърна съветник Албедо, — Съвещателната комисия не беше помолена да прецени силата на прокудените.
Гладстоун кимна.
— Приемам — рече тя, все още обръщайки се към Морпурго, — че когато са пристигнали оценките на разузнаването на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, те са включвали проекциите на Комисията.
Генералът от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: сухопътни войски хвърли свиреп поглед към Албедо.
— Не, госпожо — отвърна той. — Тъй като Техноцентърът не признава да поддържа контакт с прокудените, чувствахме, че неговите проекции в никакъв случай няма да са по-добри от нашите. Всъщност, използвахме агрегатната ИИ мрежа ИТМ:ВУО13, за да направим преценката си. — Военният отново пъхна скъсената пура в устата си. Брадичката му щръкна напред. Когато говореше, думите му излизаха около пурата. — Би ли могъл Техноцентърът да се справи по-добре?
Гладстоун погледна към Албедо.
Съветникът леко помръдна дългите пръсти на дясната си ръка.
— Нашите преценки… за този рояк… предполагаха от четири до шест хиляди бойни единици.
— Вие… — с почервеняло лице започна Морпурго.
— Вие не споменахте това по време на съвещанието — прекъсна го президент Гладстоун. — Нито пък по време на предишните ни обсъждания.
Съветник Албедо сви рамене.
— Генералът е прав — каза той. — Ние не поддържаме контакт с прокудените. Преценките ни не са по-сигурни от тези на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, просто се… основават на други фактори. Историческо-тактическата мрежа на военното училище „Олимп“ върши отлична работа. Ако ИИ там са били с една единица по-проницателни по скалата на Тюринг-Демлер, ще трябва да ги върнем в Техноцентъра. — Той отново направи грациозен жест с ръка. — В този случай, факторите, използвани от Комисията, могат да бъдат от полза за бъдещо планиране. Разбира се, ние ще прехвърлим всички проекции на тази група по всяко време.